МС е отпуснал допълнителни разходи за над 4 млрд. лв. за 2016 и 2017 г.

Публичните задължения в България намаляват, а това се дължи на бюджетните излишъци през последните две години, въпреки че и през двете бяха планирани дефицити. Това показва новото изследване на Института за пазарна икономика (ИПИ) "Извънредните правителствени разходи през 2016 и 2017 г.".

Фискалната политика в България се сочи за един от стълбовете на макроикономическа стабилност, заедно с валутния борд. Това е валидно както за периода преди икономическата криза от 2009 г., така и след нея.

След дълга поредица от бюджетни дефицити в периода 2009-2015 г. публичният дълг достига около 25% от БВП към края на септември 2017 г., което е третото най-ниско ниво сред страните от ЕС след Естония (около 9%) и Люксембург (около 23%) и значително по-ниско от средноевропейското ниво от 82,5%.

Въпреки положителните фискални новини от последните години обаче продължават да се наблюдават някои притеснителни тенденции по отношение на фискалната политика, смятат от ИПИ.

Слабостите по отношение на фискалната политика са в две направления – нереалистични макроикономически прогнози и неравномерно изпълнение на бюджета през годината. Първата слабост е свързана с изготвяне на силно консервативни бюджетни прогнози, които водят до сериозно разминаване между очакваното и реалното изпълнение на бюджета, а втората - с твърде голямата дискреция при изпълнението на публичните разходи.

Според доклада т.нар. дискреция или „ръчно управление” на бюджета от страна на изпълнителната власт се изразява на първо място в забавяне на разплащания и изкуствено увеличаване на бюджетните разходи в края на годината. Освен това тя се вижда в прехвърлянето на средства, предвидени за капиталови разходи, към други разходни пера като заплати и текуща издръжка, както и в изпълнението на дейности без първоначално осигурено финансиране в бюджета и др.

Авторите посочват, че бюджетното изпълнение се характеризира с висок дял на дискреционните разходи, които са концентрирани през последните два месеца на годината. Тази практика е свързана както със съмнения за неефективност, популизъм или лобизъм при тези разходи, така и със затрудняване работата на частния сектор, работещ с държавни ведомства, който е принуден да поддържа по-високи нива на оборотен капитал, коментират те.
 

Министерският съвет е отпуснал допълнителни разходи в размер на над 2,2 млрд. лв. годишно в периода 2016-2017 г. със свои постановления. Това се случва под формата на преструктуриране на първоначално одобрени разходи, вътрешнокомпенсирани промени по разходни пера и/или политики, както и предвидени средства по централния бюджет.

Според ИПИ дори отпускането на първоначално предвидени средства са дискреционен разход, тъй като над половината от тях са отпуснати през последните два месеца на годината, което ги прави непредвидими. Това означава, че нито е ясно кога ще бъдат отпуснати средства за тях, нито дали изобщо ще бъдат направени през тази или през някоя от следващите години.

Анализът на данните за бюджета показва, че през ноември делът на дисцкреционните разходи се увеличава до между 6,5-9,5%, а през декември скача дори до 23-26%. С други думи около една четвърт от консолидираните разходи през декември 2016 и 2017 г. са отпуснати дискреционно, без гласуване в парламента и без обществено обсъждане за необходимостта, целесъобразността и ефективността на тези разходи.

Близо три четвърти от допълнително отпуснатите средства са за министерства, а около 13-17% са за общини. По този начин Министерският съвет има влияние върху над една четвърт от годишния размер на програмните бюджети на министерствата, което представлява сериозно дискреционно влияние върху управлението на публичните финанси.

Същото важи и за финансирането на общинските бюджети от централния бюджет. При тях допълнителните разходи представляват 11-14% от годишния бюджетен трансфер за тях, което, макар и по-малко като размер, също представлява значителен дял от финансирането за местните власти.