2018 година – идеи за здравна реформа на хоризонта

По-скъпо, не по-добро

Необходима е цялостна промяна в здравната система, а не фокус само върху финансирането и осигурителния механизъм, обединяват се експерти.

Представените два варианта за нов здравен осигурителен модел не предлагат решение на най-болните проблеми в българското здравеопазване. На практика се иска допълнително финансиране от пациента срещу същата услуга и без гаранции за повече контрол и качество. Предлага се един нов финансов модел, търси се вариант за допълнителни приходи в системата, но липсват предложения по ключови наболели проблеми – точен анализ на разходите с предложения за оптимизация, мерки срещу злоупотребите, актуализиране на клиничните пътеки, остойностяване на лекарския труд и пр., категорични са специалисти. Просто въвеждането на застрахователи като страна по плащанията няма да реши проблемите в системата, защото те не са в недостига на пари, а в липсата на адекватен контрол по плащанията.

Като цяло представените варианти за промяна на здравноосигурителния модел не събраха стабилна подкрепа, бяха повече критикувани, отколкото одобрявани, а липсата на консенсус и достатъчно политическа воля за промяна на модела също са очевидни.

Нито един от представените варианти за промяна на здравноосигурителния модел не може да заработи в абсолютен план. И в двата има полезни моменти, които да създадат трети модел, който да е по-благоприятен за системата, смята икономистът Аркади Шарков от ЕКИП. По негово мнение едва ли още от следващата година ще видим преминаване към каквото и да е ново допълнително плащане в здравната система.

Когато се прави реформа, тя трябва да е отговор на някакъв проблем в системата, но какъв проблем решаваме с въвеждането на предлаганите два модела, попита Калоян Стайков от Института за пазарна икономика. „Не виждам как предлаганите промени ще доведат до желания резултат. Бих искал да видя актуализиране на клиничните пътеки, мерки да се намалят злоупотребите, да се види колко точно са разходите, как да се намалят и тогава да се търси вариант за допълнителни приходи“, каза икономистът.

И самите застрахователи не са съвсем съгласни с новите предложения. Светла Несторова от Асоциацията на българските застрахователи (АБЗ) отбеляза, че е правилен принципът за привличане на нови играчи като застрахователите в здравеопазването, така че пазарните механизми и принципите на конкуренцията да доведат до качествена промяна в тази инертна система. Според нея преди всякакви реформи е нужно да се каже ясно кое колко струва, да се остойности за какво е достатъчен публичният ресурс, кое ще купуват гражданите – да сме наясно с парите, за да знаем как да разпределяме риска, призова Несторова. 

Като цяло българите са скептични към основните идеи на здравната реформа, показа и социологическото проучване. 74% от българите не вярват, че въвеждането на втора задължителна здрава вноска би спряло практиката на доплащане в болниците у нас. 18% смятат, че втора вноска от 12 лв. при частен застраховател ще спре доплащанията, а 8% се колебаят.