Новият здравен модел – по-скъпо, не по-добро

Представените два варианта за нов здравен осигурителен модел не предлагат решение на най-болните проблеми в българското здравеопазване. На практика се иска допълнително финансиране от пациента срещу същата услуга и без гаранции за повече контрол и качество. Предлага се един нов финансов модел, търси се вариант за допълнителни приходи в системата, но липсват предложения по ключови наболели проблеми – точен анализ на разходите с предложения за оптимизация, мерки срещу злоупотребите, актуализиране на клиничните пътеки, остойностяване на лекарския труд и пр. Просто въвеждането на застрахователи като страна по плащанията няма да реши проблемите в системата, защото те не са в недостига на пари, а в липсата на адекватен контрол по плащанията.

Това са изводи от широката обществена дискусия през последните дни по предложенията на здравния министър Кирил Ананиев за нов модел на здравно осигуряване в България.

Като цяло представените варианти за промяна на здравноосигурителния модел не събраха стабилна подкрепа, бяха повече критикувани, отколкото одобрявани, а липсата на консенсус и достатъчно политическа воля за промяна на модела също бяха очевидни. Въпреки това представителите на болничния и фармацевтичния сектор, на съсловните и пациентските организации, експерти, политици и икономисти обявиха готовност за участие в бъдещи дискусии по проекта.

Слаба подкрепа получиха и двата предложени варианта за реформа на системата.

Основните критики са насочени към това, че предложенията са за промени единствено във финансирането на системата, остава проблемът с високия дял на доплащането от страна на пациента, няма гаранции за по-добра услуга в замяна на повишаване на здравната осигурителна тежест, не се гарантира по-добър контрол на средствата, но пък се гарантират повече плащания от осигурените. 

Нито един от представените варианти за промяна на здравноосигурителния модел не може да заработи в абсолютен план. И в двата има полезни моменти, които да създадат трети модел, който да е по-благоприятен за системата, но това е въпрос на много дебати. Това коментира за Investor.bg икономистът Аркади Шарков от ЕКИП. Той смята, че едва ли още от следващата година ще видим преминаване към каквото и да е ново допълнително плащане в здравната система.

По отношение на първия модел - пълна демонополизация на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), икономистът каза, че подобно „шоково“ преминаване би навредило повече, отколкото да помогне.

„Преди да се премине през финансово премоделиране на здравната система, първо трябва да се остойности лекарският труд и да се преразгледат клиничните пътеки“, посочи той. И подчерта, че пълна демонополизация не съществува никъде в Европа и в света. Винаги държавата държи минимален процент, с който поддържа системата за тези, които не могат да си позволят да плащат за здраве. В Холандия например е възприет смесен модел - с конкуренция, но държавата участва като база със своята социална роля, обясни икономистът. Според него има политически натупан интерес да се приеме този модел, но въпросът е кои болници ще останат – кои ще са печеливши и кои губещи и дали няма да спечелят само частните спрямо държавните.

От друга страна – моделът с втора задължителна здравна вноска, е натрупан с много технически подробности, които са недообмислени – по отношение на определяне на премиум от здравното министерство за застраховане например, посочи Шарков.

„Централизираното определяне на премиум на пазар за застраховки няма как да се осъществи, защото не може да се отнеме ролята на застрахователя да изчислява собствения си риск спрямо пациента. Това би довело до диспропорции в определени области и вероятно ще има хора, които ще се застраховат нарочно на регионален принцип поради по-благоприятни условия в даден регион, съответно ще взимат по-голям пакет от застраховката“, коментира икономистът.

„Това е финансов модел за повече пари в системата, не е обърнато внимание на проблемите с клиничните пътеки и реформи по други пера. Промените са преди всичко за болничната помощ, а за доболничната не се казва нищо, липсва и информация по отношение на лекарствата, където всъщност е най-големият преразход“, анализира Шарков.

По думите му липсва информация по основен проблем - как се преразпределят средствата, като се има предвид, че нито има здравна информационна система, нито здравна статистика, върху която да стъпват подобни опити за реформа.

„Всяко искане на допълнителни пари трябва да бъде обосновано с реформи вътре в системата, а това е реформа, обоснована единствено на бюджетната част. Докато липсва електронизация в системата, проблемите ще останат и само ще се увеличи събираемостта на осигуровки от работещите, дори не се споменава, че държавата ще плати въпросните 12 лева за групите, които осигурява“. Върху кого ще падне тази тежест и какво ще стане със здравно неосигурените, попита икономистът и предположи, че е възможно наред със здравно неосигурените да се появи и друга група – на здравно незастрахованите.

Не се споменава нищо и за реформата в спешната помощ, обърна внимание той. Защото много от неосигурените за здраве сега минават като спешни пациенти и за лечението им се плаща от бюджета.

Въпреки това Аркади Шарков подчерта, че предложенията на здравното министерство са полезен ход за сектора, тъй като поставят на масата проблеми, които тлеят от години.

Когато се прави реформа, тя трябва да е отговор на някакъв проблем в системата, но какъв проблем решаваме с въвеждането на предлаганите два модела, попита Калоян Стайков от Института за пазарна икономика. Пред Investor.bg той поясни, че идеята на управляващите е да се намалят директните доплащания за здраве от гражданите. Проблемът обаче е, че нито един от двата модела не прави това, защото директните плащания са концентрирани в лекарствената сфера и извънболничната помощ, докато в болничната помощ доплащанията са минимални.