Работят ли европейските инструменти за оценка на банковата стабилност?

Българската банкова система показва висока степен на платежоспособност като и двата показателя - съотношение на капитала от първи ред и съотношение на базовия собствен капитал от първи ред, значително надвишават средните стойности в ЕС.  Българската банкова система е една от най-високо капитализираните банкови системи в ЕС и то устойчиво през дългогодишен период от време.

Кредитният риск и качеството на активите в българската банкова система, измерени с равнището на необслужваните кредити, е значително на по-високо от средното за ЕС ниво и е с около един процент над равнището, от което рискът се оценява като висок. Стойностите на този показател в българската банкова система далеч не са най-високи.

За сравнение - в Кипър стойността е 34,1%, в Гърция - 44,8%, в Италия - 9,7%, в Португалия -12,0%. Допълнителен фактор за ограничаване на риска в системата е и равнището на покритие на необслужваните кредити, което е 60,2% - значително над границата от 55%, над която стойността на този показател се оценява като нисък риск. Средното за ЕС е в по-рисковата зона - на средния риск от 46%.

Допълнителен показател за риска в банковата система е показателят за обща експозиция към пазара на имоти. Българската банкова система е най-слабо концентрирана в този сектор (на трето място в ЕС с най-нисък относителен дял), обхващащ 10,8 % срещу 25,8% средно за ЕС.

Необслужваните кредити в този сектор обаче са 33,9% като само при Гърция стойността на този показател е по-висока, докато средното за ЕС е 4,5%. Въпреки че делът на експозициите в този сектор е нисък, то тяхното качество е в критично състояние, което се отразява и на общото равнище на необслужваните кредити.  

Друг показател, използван от ЕБО,  който сигнализира за натрупването на дисбаланси и рискови експозиции в банковата система, е относителният дял на експозициите в сектор строителство. В България този показател е 7,3% от всички експозиции към нефинансови предприятия, а средното за ЕС е 6,3%. Делът на необслужваните кредити в този сектор също е висок – 27,8% срещу 16,3% средно в ЕС. В седем страни стойностите на този показател са по-високи от тези в България.

В структурата на баланса съотношението между кредити и депозити в българската банкова система е едно от най-ниските в ЕС и не представлява риск за системата доколкото е 73% - под тавана от 100% под който се отчита като нисък риск, докато средното за ЕС е 116% - умерен риск.

Структурата на активите в баланса на българската банкова система е много близка до тази на ЕС, с изключение на паричните салда, който е значително по-висок в България – пето място от всички държави-членки на ЕС. Също малко повече ценни книжа се поддържат в българската банкова система за разлика от средното в ЕС.

2

Структурата на пасивите  на българската банкова система значително се различава от тази на ЕС, което отразява спецификата на заемния ресурс в страната. Българската банкова система е най-силно доминираната от депозитите банкова система – делът на депозитите обхваща 93,7% от всички пасиви докато в ЕС средното е 55,4%. Издадените ценни книжа са също незначителни в пасива, тъй като повечето банки са субсидиари на чуждестранни банки.

Макар че доходността остава основен риск за европейската банкова система, показателите за доходност на банковата система в България отбелязват устойчиво високи стойности. Възвращаемостта на капитала е почти два пъти по-висока от средното за ЕС, съответно 13,4% срещу 7,2%. България е на трето място в ЕС по този показател.

Възвращаемостта на капитала в ЕС е в рамките на средното равнище на риск, докато съотношението на разходите към приходите показва висок риск с 63,4%, т.е. над тавана от 60%. Съотношението на разходите към приходите в българската банкова система е в ниско рисковата зона – 45,7% и едно от най-ниските равнища в ЕС, което показва висока ефективност.