Работят ли европейските инструменти за оценка на банковата стабилност?

Ако ЕК и ЕЦБ вярват в собствените си инструменти за ранно предупреждение и за оценка на риска в банковата система, би трябвало да не се притесняват за българската банкова система. Поне това показват данните. 

ЕЦБ не ни иска в еврозоната и във ВМ II от 15 години – от началото на преговорите за членство в ЕС - преговорите в глава 11 „Икономически и паричен съюз“. В годините бяха давани различни обяснения за причините. Сега изведнъж се оказа, че ни искат в техния Банков съюз и то преди да влезем в еврозоната! Дали наистина ни искат? Доколко са искрени - това никой не знае и затова никой не знае каква е целта и дали цялото упражнение по оценка на качеството на активите ще бъде честно или ще бъде поредният външен шок върху икономиката и финансовия сектор.

Със сигурност българската банкова система е най-проверяваната и най-оценяваната през последните четири години. След оценката на качеството на активите през 2017 г. и много задълбочения и просторен FSAP (Програма за оценка на финансовата стабилност на МВФ, проведена съвместно със Световната банка) противно на всякакви правила пред България беше поставено условието да се оцени банковата система, за да се присъедини към Банковия съюз заедно с присъединяването на националната валута към ВМ II. Въпреки демонстрирания консенсус в България относно необходимостта на тази рискована крачка, ползите от поемането на риска за влизане в Банковия съюз изглеждат все по-малки.

Членството в Банковия съюз не е гаранция за стабилност и просперитет на банковата система. Банки фалираха и продължават да фалират в ЕС и най-вече в „шампионската лига“ на ЕС – еврозоната, но българската банкова система продължава да бъде отново и отново преглеждана и оценявана.

Извън еврозоната само Хърватска направи едно частично упражнение за оценка на качеството на активите през 2013 г. Румъния, както и няколко други страни, многократно изпращат сигнали, че също ще направят оценка на качеството на активите, но непрекъснато отлагат.

Така че - ето ни в поредната оценка, за която се твърди, че ще бъде задължителна за всички страни, които ще кандидатстват тяхната валута да бъде включена във ERM II. Това твърдение остава само намерение на ЕК и ЕЦБ, тъй като няма (а едва ли ще има) правен акт на ЕС, който да задължава страните да се присъединят към механизма, след като са влезли в Банковия съюз. Изводът, който отдавна трябваше да си направим от събитията около поставените условия за ВМ II, е, че в ЕС уж всички сме равни и трябва да бъдем третирани равно, но някои са по-равни. За съжаление ние се оказахме сред по-малко равните.

Стартиралият процес на оценката не дава основания за оптимизъм, доколкото е лишен от всякаква откритост и прозрачност. Не са прозрачни критериите, по които са подбрани трите банки освен трите системни, включени в упражнението. Не са ясни критериите и как се избират консултантските фирми, които ще извършат оценката на качеството на активите – а от тяхната работа зависи крайният резултат – самата оценка, влизането в Банковия съюз, присъединяването към ВМ II и впоследствие в еврозоната. 

Доц. Даниела Бобева e един от най-уважаваните и изявени преподаватели във Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ). Тя преподава по международна икономика и международни финанси и е част от Лабораторията за научно-приложни изследвания на ВУЗФ, която беше открита през есента на 2018 година. Бобева има богат професионален опит и е доказан експерт. В периода 2013 и 2014 доц. Бобева е заместник министър- председател за икономическото развитие, а от 2003 г. до 2013 г. е начело на Дирекция „Международни отношения” в БНБ. Работила е в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие като програмен директор, Директорат ELSA. Била е вицепрезидент на Черноморска банка за търговия и развитие (гр. Солун, Гърция), министър на търговията и външно-икономическо сътрудничество в служебното правителство на Стефан Софиянски.