Еврозоната – необходимото зло

Политиката по отношение на задължителните минимални резерви в България е значително по-рестриктивна, както при резервната база, така и при коефициента на задължителни минимални резерви, припомнят от ИПИ в доклада си за присъединяването на България към еврозоната.

Според чл. 2 от Наредба № 21 на БНБ от 26 ноември 2015 г. за задължителните минимални резерви, които банките поддържат при Българската народна банка, „резервната база, върху която се определя размерът на задължителните минимални резерви, са привлечените средства на банките в левове и чуждестранна валута” с малки изключения. Това представлява по-широк обхват от резервната база, върху която се изчисляват задължителните минимални резерви, които банките от страните членки на еврозоната следва да поддържат при националните централни банки, което създава допълнителни разходи за българските банки в сравнение с конкурентите им от еврозоната, а това води до увеличаване на лихвените равнища в България. Същият ефект има и коефициентът на задължителни минимални резерви в България, който е 10% за резервната база и 5% за привлечени средства от чужбина. Анализаторите на ИПИ са категорични, че това е няколко пъти по-високо в сравнение с коефициента в еврозоната, което поставя банките в България в по-неконкурентна ситуация и поддържа лихвите по кредитите по-високи.

кр

От графиките могат да се направят няколко заключения. На първо място се вижда, че негативните ефекти от икономическата и финансова криза водят до по-слабо увеличение на лихвите по кредитите в страните от еврозоната в сравнение с България. Така например лихвите по кредитите за нефинансови предприятия в еврозоната се увеличават с 94 базисни пункта в периода юли 2007 – октомври 2008 г., докато същите в България се увеличават със 119 базисни пункта за този период, което е с 25% повече. Подобна динамика се наблюдава и при жилищните кредити. При последвалото възстановяване налице е същото – лихвите по кредитите в еврозоната намаляват значително по-бързо в сравнение с тези в България. Така например лихвите по кредитите за нефинансови предприятия в еврозоната намаляват с 215 базисни пункта в периода януари 2009 – юли 2010 г., докато намалението в България е едва 3 базисни пункта за същия период. Сходна тенденция има и при жилищните и потребителските кредити. Това показва, че бидейки извън еврозоната, България понася кризите по-тежко, а възстановяванията са значително по-бавни. С други думи присъединяването към единната валута би спомогнало за намаляването на силата на външните икономически шокове за страната, както и за по-бързо възстановяване от тях, обясняват от ИПИ.

Въпреки възстановяването на лихвите след кризата спредът между нивата им в България и в страните от еврозоната се увеличава, като единствено при кредитите за нефинансови предприятия се наблюдава понижение от 309 базисни пункта през 2007 г. до 132 базисни пункта през 2017 г. В същото време лихвите по потребителските кредити в България през 2017 г. са с 25 базисни пункта по-високи от средните за еврозоната, докато тази разлика е била едва 4 базисни пункта през 2007 г. При жилищните кредити също се наблюдава увеличение в „премията”, която кредитополучателите в България плащат – 253 базисни пункта през 2017 г. в сравнение с 238 базисни пункта през 2007 г.

Това показва, че дори и като се изключи влиянието на икономическата и финансова криза и възстановяването от нея, кредитополучателите в България работят в условия на по-високи лихвени нива, свързани с по-високите рискови премии за тях. Присъединяването към еврозоната неминуемо ще окаже положителен ефект и може да се очаква да понижи лихвените нива по кредити в България в резултат на редица по-благоприятни фактори като по-ниски транзакционни разходи, елиминиране на валутния риск и разходите по превалутиране, намаляване на кредитния риск и очакваното подобрение на кредитния рейтинг, достъп на местните финансови институции до по-ликвидния паричен пазар в еврозоната, както и до инструментите на паричната политика на ЕЦБ, намаляване на задължителните минимални резерви, които банките поддържат при централната банка и др, обясняват икономистите от ИПИ.