Еврозоната – необходимото зло

Ще трябва ли България да плаща за спасяването на чужди банки и държави?

Категорично да! България трябва да участва в механизма за спасяване на банки, страната ни ще дължими такси към ЕЦБ за това, че ще поеме единния банков надзор и ще трябва да покрие още много изисквания във финансовия сектор.

Споразумението за прехвърлянето и взаимното използване на вноски в Единния фонд за преструктуриране вече бе прието от парламентарната Комисия по бюджет и финанси. По-конкретно става дума за вноските в Европейския фонд за преструктуриране, чрез който се спасяват банки, а съгласно текстовете България трябва да прехвърли част от събраните около 400 млн. лв. в националния фонд за преструктуриране към европейския. Тъй като обаче споразумението ще влезе в сила от датата на влизане в сила на решението на Европейската централна банка (ЕЦБ) за установяване на тясно сътрудничество, което се очаква през 2019 г, сумата вероятно ще бъде и по-голяма. Вноски ще се правят всяка година, като размерът се определя от ЕЦБ.  

Тези пари ще се използват за спасяване на чужди банки, но пък България също ще може да се възползва от ресурса на фонда, ако се наложи оздравяване на някоя българска кредитна институция. 

Експерти обаче коментираха, че участието на България в Единния фонд няма да е толкова изгодно, колкото изглежда на пръв поглед, а влизането на страната ни в банковия съюз ще има висока цена. Проблемите са няколко. От една страна мнението на страната ни няма да се взима под сериозно внимание, а от друга – след установяването на тясното сътрудничество преценката дали една кредитна институция да бъде преструктурирана или ликвидирана зависи от Европейския банков надзор и ЕЦБ. Досегашната практика на действие на Единния фонд показва, че малките банки с активи под 50 млрд. евро преминават към процедура по обявяване в несъстоятелност. Спасяват се обикновено големи европейски банки. 

По регламент единният фонд за преструктуриране е свързан с втория стълб на банковия съюз. На основание Регламента за Единен механизъм за преструктуриране, България следва да участва в този механизъм, включително и в Единния фонд за преструктуриране, от датата на влизане в сила на решението на Европейската централна банка (ЕЦБ) за установяване на тясно сътрудничество. Предвид това нашата страна следва да изпълнява и ангажиментите, които произтичат от Споразумението относно прехвърлянето и взаимното използване на вноски в Единния фонд за преструктуриране. За целта България трябва да предприеме всички необходими мерки, за да ратифицира и депозира инструментите за ратификация, преди решението на ЕЦБ за установяване на тясно сътрудничество.

Преди няколко месеца финансовият министър Владислав Горанов обяви, че България ще прави вноски към Европейския стабилизационен механизъм (ЕСМ) едва от момента, в който страната ни влезе в еврозоната.

Според сметките на финансовото министерство (изготвени през 2017 г.) през първите 5 години след влизането на страната ни в клуба на богатите, България би плащала по 91 млн. евро на година към ЕСМ. Това е около 0,16% от днешното ниво на БВП или приблизително 0,45% от бюджета за 2018 г., обясни министърът. След петата година и до края на преходния период в рамките на следващите 7 години България няма да има финансови задължения да прави вноски във фонда.

Горанов уточни, че срещу вноската си България, както и останалите държави членки от еврозоната, ще ползва фонд срещу кризи в размер на 500 млрд. евро.По думите на министъра страната ни ще ползва т. нар. "адаптиран временен ключ" при изчисляване на вноските в размер на 0,5639% от капитала на ЕСМ. Според Горанов, когато брутният вътрешен продукт на България достигне 75% от средния за ЕС, което се очаква на 12-тата година от приемането ни в еврозоната, страната ни трябва да внесе разликата между пълния и временния ключ за вноската. Според изчисленията от 2017 г. става дума за 238 млн. евро общо или около 0,43% от сегашния размер на БВП.