Еврозоната – необходимото зло

Присъединяването на България към Европейския валутен механизъм, известен като ERM II, и Банковия съюз, като предварителна стъпка преди приемането на еврото сякаш остава една от основните обществено значими теми, по които преобладават крайно полюсни мнения, без да се открива „златната среда“.

Истината е, че хората в страната все още имат силно доверие във валутния борд, който издържа 20 години на всякакви турбуленции, но са силно скептични към еврозоната и всички сътресения, на които тя е подложена в момента.

Отделно, в публичното пространство циркулират и много митове и откровени манипулации, които сериозно затрудняват трезвата преценка на ситуацията. Така отговорът на въпроса „ще спечелим или загубим от влизането във валутния съюз“ става още по-труден.

Основното притеснение на обществото като че ли е свързано с повишаването на цените след смяната на валутата. Всъщност обаче членството в еврозоната предполага по-ниска инфлация. От ЕК неколкократно обясниха, че ако цените в някои нововлезли в зоната страни са се повишили, то това се дължи на обективни процеси в икономиките, а не на новата валута. Нашата икономика отдавна е отворена до такава степен, че всичко, което влияе върху цените в европейски и световен мащаб, се отразява незабавно в България. Обикновено инфлацията при въвеждането на еврото е между 0,3% и 1,4% в различните държави. Няма конкретни доказателства, че това е следствие от въвеждането на европейската валута или е породено от нещо друго, като поскъпване на горивата или пазарни течения.

Тези притеснения не са типични само за българите обаче. Подобни нагласи за шоково поскъпване има и у другите страни членки на съюза, на които предстои в някакъв момент да приемат еврото. Според изследване на Евробарометър от 2017 г. около 76% от хората в Полша очакват висока инфлация, 72% в Чехия, 69% в Хърватска, 58% в Швеция и по 53% в Унгария и Румъния. Близо 20% от хората в България очакват поскъпване на живота заради приемането на еврото.

Наистина ли са основателни тези опасения?

Досегашният опит на 19-те страни, които са част от валутния съюз показва, че не са.

Според данните за инфлацията при потребителските цени на Евростат в повечето страни, присъединили се към клуба на богатите през последните 10 години, се отчита по-ниска месечна инфлация в месеца, в който се присъединяват към еврото спрямо тази за предходните 12 месеца. На годишна база картинката е малко по-шарена. От Института за пазарна икономика (ИПИ) обобщават данните, според които в три от седемте страни годишната инфлация е видимо по-висока от средната за предходните 12 месеца, в две е малко по-висока, но сходна с нея, а в други две е по-ниска. Т.е. само от данните за инфлацията не би могло да се заключи, че в държавите се появява силен инфлационен ефект от присъединяването към еврото. Очевидно инфлацията или дефлацията в момента на присъединяване (била тя месечна или годишна) зависи от много други фактори – икономически цикъл, международни цени на основни суровини, ръст на заплати и вътрешен кредит, валутен курс и т.н., коментират от ИПИ.

Най-големият проинфлационен ефект от прехода към еврото се отчита във Финландия (0,27 процентни пункта), а най-малкият – в Италия (0,004 пр. пункта), като в няколко страни (напр. Португалия) не се отчита никакъв ефект. Всъщност, дори и в най-лошия случай инфлацията вследствие на прехода към евро е много под един процент. В свой анализ от ИПИ отбелязват още, че повечето изследвания показват относително по-силен инфлационен ефект върху някои услуги (лични услуги, заведения, битови услуги и др. под.), което съответно означава, че домакинствата и индивидите, които ползват тези услуги в по-голяма степен, ще са по-засегнати. В общия случай това касае средната класа и по-заможната част от населението, които потребяват такива услуги по-често и в по-големи обеми.