Еврозоната – необходимото зло

Какво ще стане с лихвите по кредитите?

Този въпрос тормози поне 90% от българското население. Очакванията са, че влизането ERM II и след това в еврозоната ще доведе до намаляване на рисковата премия, която се използва при определяне на лихвите по кредити и съответно те ще станат по-евтини. Към настоящия момент обаче подобни прогнози са трудни.

От друга страна, не е съвсем сигурно, че това ще стане веднага, защото случващото се на световните пазари по-скоро говори за обратната тенденция, при това съвсем скоро - очаква се идната година лихвите в Европа да тръгнат нагоре. 

"Преди около година и малко лихвите в САЩ започнаха да нарастват. В края на зимата бяха около 4,5 - 5,5%. Тоест, ние теглим в момента кредити с по-ниски лихви от американците", коментира в ефира на  Bloomberg TV Bulgaria Тихомир Тошев, изп. директор на "Кредит Център". Според него след около година тази тенденция ще се прехвърли и в Европа.

Трябва да отбележим още, че лихвите в България в момента са ниски в сравнение с това, което бе преди кризата, и все по-често виждаме, че те се доближават до средноевропейските лихвени нива. Повечето анализатори очакват, че те ще се запазят на това ниво поне до средата на тази година. Основен фактор за подобен тип твърдения е сериозната конкуренция между всички пазарни участници, което в комбинация с нивата на 3-месечния ЮРИБОР, никак не е за пренебрегване.

В края на миналата година в интервю за БНТ управителят на Българската народна банка (БНБ) Димитър Радев обясни, че вероятно през втората половина на 2019 г. ще има покачване на лихвите и в България. По думите му през 2019 г. ще бъде активиран и т.нар. антицикличен капиталов буфер, с който да бъде управляван процесът.

Приемането ни в еврозоната обаче ще освободи внушителен паричен ресурс. Страната ни ще изглежда много по-безрискова и сигурна за инвестиции. Това пък от своя страна би трябвало да доведе до по-ниски лихви по кредитите, тъй като българските банки ще могат да взимат по-евтини заеми отвън. Трансакционните разходи ще спаднат значително. Любопитно е какво показват данните за всяка страна от приелите еврото след 2007 г. От ИПИ са обобщили данните, като основният извод е, че се забелязва покачване на кредитния рейтинг или подобряване на перспективата по рейтинга половин до една година преди приемането в чакалнята и същият ефект известно време преди приемането на еврото.

кр

Според ИПИ достъпът до механизмите за рефинансиране на банките на ЕЦБ, както и до паричния пазар на еврозоната, би довело до набавяне на по-евтин финансов ресурс както поради по-високата ликвидност на този пазар, така и поради намаляването на транзакционните разходи, премахването на валутния риск и разходите по превалутиране и др., а това означава и намаляване на лихвените нива по отпусканите от банките кредити. Подобен би бил ефектът и от намаляването на задължителните минимални резерви, които банките поддържат при съответната национална централна банка. В страните от еврозоната тези резерви бяха 2% от овърнайт депозитите, депозитите с договорен матуритет или период на предизвестие до 2 години, емитираните дългови ценни книжа с падеж до 2 години и привлечените средства от паричния пазар, а от 18 януари 2012 г. този коефициент е намален на 1%.