Кръгом и бегом обратно към плановата икономика

„Нямам коментар, защото тази позиция беше пълна с манипулации. Да, ние ще въведем задължение на всички оператори, които имат представителства в цяла България, в областните центрове - с търговски обекти, да предлагат местна регионална продукция на потребителя. В това няма абсолютно никакво вмешателство в досегашните им канали на доставка, логистика, разпространение. Това е минималното, което сме длъжни да направим като държавници, за да съхраним нашия народ". По този начин министърът на земеделието, храните и горите Десислава Танева отговори на журналистическа молба за коментар на острата реакция на големите търговски вериги за предложението да отделят поне 50 на сто от площта си за българска продукция.

Идеята на министерството буди недоумение. На първо място, защото противоречи на основните принципи на пазарната икономика. Дали ще купуваме полски, гръцки, унгарски или дори турски домати, краставици и агнешко, трябва да реши свободният пазар, а не твърдата ръка на администрацията и на министър Танева.

Нека оставим пазарът сам да направи избор. Идеята за наличие на квоти за български стоки в магазините е лоша заради редица причини, които такова решение ще породи.

Най-очевидната е изкривяването на свободния пазар, при който търсенето определя предлагането, а не обратното. Идеята на общия пазар на ЕС (от който сме част над 10 години) е проста – в основата е свободното движение на стоки (и услуги). Г-жо министър, г-жо Танева, частните търговски отношения между производители и търговци, вносители и износители, не могат да се решават от административния апарат. Подобни отношения са били налице преди има-няма 30 години. Би трябвало отдавна да сме ги загърбили.

Това може изкуствено да доведе до отслабване на конкуренцията и да причини понижаване на качеството и повишаване на цените. А в условията на криза, особено дефлационна (каквато се очаква), би следвало да се стимулира възможно най-голямо потребление на стоки на възможно най-ниски цени, независимо откъде идват те. И ако хеликоптерните пари не са най-добрата идея или са неприложими, властта поне не би трябвало да ограничава свободните икономически отношения по такъв начин.

Разбира се, в юридически аспект също има потенциални проблеми. Ако вземем само договора за функциониране на ЕС, то ограниченията (мита, квоти и др.) върху вноса и износа на стоки, както и мерки с равностоен ефект, са забранени между държавите членки. Дори само това е основание ЕК да започне разследване, което може да завърши дори с дело в Европейския съд.

Но най-лошият резултат от този чист популизъм е сигналът, който държавата ни отправя към инвеститорите, дори не от търговския сектор (макар че един от операторите, за които министър Танева говори е сред най-големите вложители в България през последните години). Накратко посланието е: може да сте Клас А инвеститор и да влагате милиони и милиарди, но ние можем от днес за утре да ви вземем бизнеса.

ПС: На този фон от Министерството на отбраната обявиха, че Гергьовденският парад няма да бъде отменян въпреки мерките за ограничаване на пандемията. Напомня на упоритостта на президента Румен Радев, който реши да празнува 3 март на Шипка. Но... както призна и вицепремиерът Томислав Дончев „тази криза вади най-доброто от обществото, но не вади най-доброто от политиците“.