Здравната система през 2022 г. - повече инвестиции при повече контрол?

COVID пандемията е дебалансирала още повече българската здравна система и затова е важно през следващата година да се даде приоритет на здравеопазването, като се направят смели стъпки за увеличаване на публичните инвестиции и за реализиране на нужните промени в системата.

Около това послание се обединиха участниците в третата национална конференция “Заедно за повече здраве“. В дискусията отношение взеха представители на основните политически партии, здравните власти и съсловните организации в сектора.

Инициативата обединява Българския лекарски съюз (БЛС), Българския фармацевтичен съюз (БФС) и Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM). Преди изборите участниците обсъдиха възможностите за укрепване на здравната система през 2022 г. чрез увеличаване на публичните инвестиции в здравеопазване, както и на тяхната ефективност, така че в условията на продължаваща пандемия да се осигури навременно и адекватно лечение както на пациентите с COVID-19, така и на хроничноболните пациенти в България.

Българското здравеопазване има нужда от продължаващи инвестиции, но така, че да са ефективни и да носят максимално добри здравни резултати. Инвестициите са наложителни в превенция, ефективни национални скринингови прогами, в кадри, контрол и ефективност, по-добро управление чрез дигитализация, обобщи Деян Денев, изпълнителен директор на ARPharM. 

Той припомни изводи от доклада „Здравеопазването като инвестиция“, според които публичните инвестиции в здравеопазване у нас изостават от средните за Европа и за да се намали разликата спрямо средните показатели за Европейския съюз, трябва да се увеличат до 10% от БВП. Така ще се намали доплащането от пациентите до по-малко от 20% (при над 50% сега, бел. ред.). Създаването на специален фонд за иновации пък може да гарантира ранен достъп до иновативни терапии за пациентите.

Според Деян Денев има четири стратегически здравни приоритета, около които трябва да има консенсус - инвестиране в превенция и скрининг; стабилизиране динамиката на работната сила; подобряване на доболничната помощ и внедряване на дигиталното здравеопазване. „2022 година носи нови предизвикателства и здравната система ще има нужда от нов бюджет и силно управление, за да се справи с тях“, коментира Денев.

Иван Маджаров, председател на УС на БЛС, отбеляза, че за следващата година е от съществено значение да има нов, стабилен бюджет на НЗОК, който да гарантира финансовата сигурност на лечебните заведения, за да могат те да посрещнат увеличените разходи, свързани с нарстващата инфлация. „Приоритет на държавата трябва да бъде инвестирането и стимулирането на младите колеги. Не на последно място са необходими спешни мерки и политики за финансиране на икономически изостаналите региони в страната“, каза Маджаров.

Асена Сербезова, председател на Българския фармацевтичен съюз, заяви, че трябва да работят заедно за устойчива здравна система, която пълноценно и цялостно се управлява и която е пациент-цетрирана, при баланс на интересите на всички засегнати страни. Необходимо е да имаме цялостен холистичен подход в управлението на здравеопазването, каза тя.

Петко Салчев, управител на НЗОК, призова политиците преди да вземат решение за законодателни промени, да разгледат съществуващите здравни закони, тъй като те често не си кореспондират. Друг проблем, който той очерта, е липсата на разработена система на контрол от страна на НЗОК.

Кандидатът за народен представител от БСП проф. Георги Михайлов заяви, че е необходимо в краткосрочен аспект да се направи промяна - в условията за специализациите; в заплащането на медицинските специалисти; да се осигури баланс между болнична и доболнична помощ; да се осигури подкрепа за лечебните заведения в труднодостъпните райони.

„Нека не си въобрзявме, че COVID е проблемът на 21 век. Крайно време е да се освободим от този товар“, каза Михайлов и добави, че е нужно да се проведе национална кампания за насърчавне на имунизацията срещу вируса.

Александър Симидчиев от „Демократична Бългрия“ смята, че приоритетите на здравеопазването трябва да са - максимално ускорена дигитализация, фокусиране върху профилактиката и превенцията, развитието на кадрите. „Трябва да се надмогнат политическите пристрастия и да се работи за преодоляването на проблемите на експертно ниво“, каза Симидчиев.

Силви Кирилов от „Има такъв народ“ обясни, че здравеопазването е специфична система и всяко действие върху нея трябва да е прецизно и обосновано, а в същото време нашата здравна система е изключително дебалансирана.

Даниел Лорер от „Продължаваме промяната“ заяви, че здрвеопазването се нужде от спешни мерки и не само около кризата с COVID-19. По думите му е видно, че няма достатъчно инвестиции в здравеопзването, но преди да се осигурят те е нужно да се затегне контролът на изразходването им. Друг проблем, който той посочи, е пренатовреността на болниците с дейности, които могат да се прехвърлят в доболничната помощ и общопрактикуващите лекари.