Здравната система през 2022 г. - повече инвестиции при повече контрол?

Пенка Георгиева от „Изправи се БГ! Ние идваме“ коментира, че здравеопзването няма цвят, а потърпевшите са пациентите. Ето защо според нея е нужно всички политически сили да се обединят около конкретни решения като осигурявне в пълен и реален размер на държвните служители, за които в момента се плащат само 4%; намаляване на доплащанията от пациента; намаляване на доплащанията за лекарства и премахване на ДДС върху лекарствата, заплащни от НЗОК; увеличаване на медицинските дейности, които се извършват без хоспитализиране; премахвне на лимитите в болничните заведения.

Димитър Ганев от социологическа агенция „Тренд“ представи данни от национално представително проучване „Влиянието на пандемията от COVID-19 върху здравеопазването и здравните услуги“, проведено през юли 2021 г.

Според данните 32% от анкетираните определят достъпа си до здравни услуги по време на пандемията като проблемен. Също така 22% от респондентите са отменили медицински преглед, 16% - посещение в болница, 12% са прекратили или забавили терапия, а 20% са имали проблеми с достъпа до личен лекар.

Проучването сочи, че близо 40% от пациентите, страдащи от хронични заболявания, са имали проблеми с достъпа до диагностика и лечение в резултат на пандемията – забавяне или прекъсване на лечението и забавяне на диагностиката (проучването не отчита недиагностицираните заболявания, тъй като респондентите няма как да знаят за тях).

Според анализа “Ефекти от отложеното търсене на здравни услуги вследствие на COVID-19 пандемията” на Аркади Шарков от Експертен клуб за икономика и политика (ЕКИП) заради редица фактори, породени от пандемията, се очаква натрупване на недиагностицирани и съответно нелекувани случаи на незаразни хронични заболявания.

Приблизително 2300 са недиагностицираните случаи на заболели от злокачествени образувания, като подобни тенденции се очакват и при сърдечно-съдовите, респираторните и ендокринните заболявания. Може да се очаква ръст или наваксване на броя заболели през 2022 г., като част от тях е вероятно да преминат в сферата на спешната помощ. Не трябва да забравяме и Post-Covid ефектите върху хроничните заболявания, които също ще окажат влияние върху натовареността на здравната система, посочи здравният икономист.

По данни на СЗО 60% от държавите в Европа докладват за преустановяване или нарушаване на заложените скринингови програми за незаразни заболявания. 53% от държавите в проучването съобщават за пълни или частични прекъсвания в дейностите, свързани с регулиране на хипертонията, а също и тези за регулиране на диабета и диабетните усложнения (49%). За частични или пълни прекъсвания на дейностите, свързани с лечението на спешни сърдечносъдови заболявания съобщават 17% от държавите с високи доходи, а 26% - за дейностите, свързани с лечението на онкологични заболявания. Най-много са засегнати рехабилитационните процедури - 79% от държавите в Европа докладват за частичното или напълното им преустановяване.