Близо 19% може да достигне делът на ВЕИ у нас до 2020 г.

Близо 19% може да достигне делът на произведената енергия от възобновяеми източници (ВЕИ) в крайното енергийно потребление на България до 2020 г. Това се казва в публикуван от икономическото министерство прогнозен документ за сектора, съобразен с европейската директива в областта. 

Тази прогноза според министерството би се изпълнила при сценарий за допълнителна енергийна ефективност. Иначе задължението на страната ни, както на всяка друга членка на Европейския съюз, е да постигне най-малко 16% дял на енергия от ВЕИ през 2020 г.

Сумарният технически потенциал за производство на енергия от възобновяеми източници в България е приблизително 4500 ktoe (килотона гориво петролен еквивалент) годишно. Разпределението му между различните видове източници е неравномерно, като най-голям дял притежават хидроенергията (около 31%) и биомасата (около 36%), смятат от министерството.

Географското положение на България предопределя сравнително минималния дял на вятърната енергия (около 7,5%) и енергията на приливи, отливи и морски вълни.

В същото време страната притежава значителни горски ресурси и развито селскостопанско производство – източници както на твърда биомаса, така и на суровина за производство на биогаз и течни горива.

Към 2008 г. в България най-пълноценно се използва потенциалът на хидроенергията, посредством ВЕЦ, и отчасти твърдата биомаса, залегнала предимно като гориво за отопление в бита и в обществени сгради. С бързи темпове се развива производството на електроенергия от вятърни и слънчеви централи, както и използването на слънчева енергия за покриване на нуждите от топла вода в бита.

Въз основа на тенденциите на развитие на производството на енергия от ВЕИ в България към момента и на базата на информацията относно проекти за изграждане на нови мощности, намиращи се в различен етап от реализацията си, очакванията са производството на енергия от възобновяеми източници в България да нарасне до 1955 ktoe годишно към 2020 г. спрямо 1097 ktoe през 2005 г.

Потенциал за съвместни проекти

Потенциалът на България за участие в съвместни проекти за производство на енергия от възобновяеми източници с други държави членки е свързан най-вече с оползотворяване на потенциала на река Дунав и в по-малка степен този на Черно море, където проучванията и оценката на потенциала са в ранен стадий.

Река Дунав и нейният хидроенергиен потенциал е обект на проучване от средата на 20-ти век. Изграждането на две хидроцентрали на река Дунав, съвместно между България и Румъния, е проект датиращ от 60-те години на двадесети век. През 2008 г. тази идея бе възродена на среща между енергийните министри на двете държави. Проектната мощност на централите се изчислява на 800 MW за всяка от тях, а в предпроектни проучвания са избрани участъците на реката при Никопол–Турну Магуреле и Силистра–Кълъраш.

Към момента няма задвижени конкретни процедури по започване на осъвременено проучване и проектиране на визираните хидроцентрали, но въпреки това възможността те да стартират преди 2020 г. е реална.

Река Дунав предлага и допълнителни възможности за оползотворяване на потенциала й за производство на хидроенергия, като са необходими значителни усилия в тази посока.

Потенциалът на Черно море за производство на енергия все още не е добре проучен, като това се явява и пречка за разработване на конкретни проекти. Ясен сигнал от правителствата на България и Румъния за приоритетност на оползотворяването на черноморския сигнал ще доведе до ускоряване на проучвателните работи и до интерес от страна на инвеститори.