Третият мандат на Федералния резерв, който често се забравя

Законът Хъмфри-Хокинс изтече през 2000 г., но наследството му за гарантиране отчетността на централната банка продължава чрез двугодишните показания, давани пред Конгреса от председателя на Фед. Какъв би бил резултатът на централната банка, ако тя трябва да оцени собственото си представяне относно придържането към пълния списък от директиви, получени от Конгреса?

Сегашните нива на заетост и икономическа активност на населението са впечатляващо високи. Фед обаче няма голяма заслуга за това, както признава в секцията с често задавани въпроси на собствения си сайт: „Максималното ниво на заетост до голяма степен се определя от немонетарни фактори, които влияят върху структурата и динамиката на пазара на труда.“

Що се отнася до стабилните цени, Федералният резерв трябва задължително да оцени своите резултати като незадоволителни, като се имат предвид затрудненията му при постигането на собствената цел за инфлация от 2%. Фед също така не успя да изпълни стандарта, зададен от закона Хъмфри-Хокинс, който постави цел за нулева инфлация до 1988 г. Накрая, след като пенсионните фондове се борят за адекватна доходност за да покрият задълженията си, Фед трудно може да твърди, че е постигнал умерени дългосрочни лихви.

Смисълът да се разглеждат по-отблизо гореспоменатите два закона е да се признае, че Конгресът исторически не се е стремял да третира Федералния резерв като отделен лост на икономическо влияние. По-скоро законодателите са имали намерение да включат паричната политика във всеобхватните усилия за постигане на „важни национални цели“, които подобряват икономическите перспективи на САЩ.

Законът Хъмфри-Хокинс беше особено проницателен - дори далновиден - в призоваването за по-добра координация на икономическата политика на САЩ за справяне с „чуждестранната конкуренция в Съединените щати и в чужбина“ и в гарантирането на „способността на нашата икономика да се конкурира успешно на международните пазари“. Чрез език, който днес резонира върху необходимостта да се противопоставим на нелоялните търговски практики и валутните манипулации от търговските партньори на САЩ, законът отбелязва, че постигането на целите зависи от политиките, които допринасят за „свободна и справедлива международна търговска система и разумен и стабилен международен валутен ред“.

Би било подходящо и конструктивно Фед да вземе предвид международната парична стабилност в своите решения за лихвените проценти. В епоха на световен валутен обмен централната банка на Америка не трябва да пренебрегва ефектите от движенията, предизвикани от други големи централни банки. Без последователни принципи за свободна търговия, ръководещи глобалната парична политика, Фед трябва да предприеме активни стъпки, за да гарантира, че САЩ могат да се конкурират успешно.

Би било в съответствие с неговия исторически мандат, ако Фед поддържа по-координирани отношения както с Конгреса, така и с президента. Когато става въпрос за изпълнението на икономическите цели, възложени чрез законодателството, не подобава на  правителствена агенция да бъде избирателна.