Отрицателната доходност на държавните дългове изглежда ще е факт дълго време

Реалната доходност на основните държавни облигации е дълбоко отрицателна и очакванията за положителна възвръщаемост в скоро време са нищожни, тъй като агресивните програми за облекчаване на финансовите условия и закупуване на активи продължават, показва анкета на Ройтерс.

В продължение на повече от десетилетие централните банки на най-големите икономики в света са възприели агресивни инструменти на паричната политика в опит да потиснат дългосрочните разходи по заемите, за да поддържат потока на кредитите и да върнат икономиките си към по-висок растеж и инфлация.

Реалната, или коригирана спрямо инфлацията, доходност по 10-годишните държавни ценни книжа на САЩ падна под нулата тази година на фона на пандемията от коронавирус, като се присъедини към японския, германския и британския дълг, който през по-голямата част от последното десетилетие дава отрицателна възвръщаемост.

Проучване на Ройтерс, изготвено в периода между 17 и 24 септември сред над 100 стратези, показва, че все още се очаква доходността на държавния дълг да се увеличи с около 20-30 базисни пункта след година.

Но очакванията за реална възвръщаемост през следващата година за тези облигации, коригирани спрямо инфлацията, все още са отрицателни.

Повече от три четвърти от стратезите заявяват, че доходността на суверенния дълг вероятно ще остане около сегашните си стойности или ще варира не много далеч от тазгодишните си минимуми и доста под предпандемичните си нива.

Това до голяма степен е отражение на очакванията за ниска инфлация и обещанията на основните централни банки да поддържат нивата на референтните лихви близо до нула или в някои случаи по-ниски, както и програмите за изкупуване на облигации, които се очаква да бъдат разширени след изтичане на текущите планове.

„Продължаваме да наблюдаваме понижаване на доходността на облигациите и поддържане на ниски лихвени проценти от страна на централните банки въпреки опасенията за емитирането на дългове, което просто е засенчено от продължаващото силно търсене на облигации“, каза Елвин де Гроот, ръководител на отдела за макростратегия в Rabobank.

„Винаги можете да твърдите, че търсенето на по-голяма държавна подкрепа води до повече емисии на дългове, следователно до по-високи лихвени проценти, но това не е моделът, който виждаме сега. Това е така, защото централните банки играят основна роля тук - каквото и да се емитира, се извежда от пазара, отново, чрез политиките на тези централни банки", коментира той.

Близо 80% от стратезите, анкетирани от Ройтерс, смятат, че обещанието на Фед за почти нулеви лихвени проценти в продължение на няколко години ще запази доходността на основните държавни облигации „ниска“.

Спадът на долара подхранва валутите на развиващите се пазари и техния държавен дълг през тази година, като очакванията в последното проучване са, че тази тенденция ще се задържи през следващите 12 месеца въпреки рекордното увеличение на държавните заеми в тези страни.

Но над 50% от стратезите прогнозират, че държавният дълг на развиващите се икономики е най-застрашен от разпродажба през следващата година. Близо 40% от анкетираните казват, че корпоративният дълг е изложен на риск, но по-малко от 10% казват същото за държавните облигации на големите развити икономики.

Общото схващане, че ниските лихвени проценти в крайна сметка биха стимулирали ценовия натиск, не се осъществи, подчертавайки мнението, че повечето големи централни банки, които не са изпълнили целта си за инфлация от няколко години, ще изпитат трудности да го направят в продължение на много години напред.

„Ние като икономическо общество трябва да сме скромни относно способността си да разбираме инфлацията“, каза Гай ЛеБас, главен стратег в Janney Montgomery Scott.