Какво означава силният долар за света

В началото на годината слабият растеж и лошото управление на пандемията от Covid-19 доведоха до консенсус, че щатският долар ще отслабне значително през 2021 г. Вместо това той се засилва - тенденция със значителни последици за САЩ и останалата част от света, пише за Financial Times Мегън Грийн, старши сътрудник в Harvard Kennedy School.

Аргументът за двойния дефицит, датиращ от 80-те години, подкрепя някои от прогнозите за обезценяване на долара. Бюджетният дефицит на САЩ достигна около 15 процента от БВП през 2020 г. и е напът да набъбне още тази година. Дефицитът по текущата сметка беше 3,5% и нарастваше през четвъртото тримесечие на 2020 г. Нежеланието на инвеститорите да финансират фискалните стимули за 2,8 трлн. долара може да увеличи доходността на американските ДЦК, принуждавайки Фед да увеличи количественото облекчаване.

В дългосрочен план двойният дефицит би трябвало да окаже натиск върху стойността на долара, но самите причини, поради които дефицитът расте, засега ще преодолеят тези структурни проблеми. Обратът при долара започна, когато администрацията на Байдън прокара пандемичния си пакет в размер на 1,9 трлн. долара. В същото време тя значително увеличи темпото на ваксинациите - от около 900 хил. на ден до почти 3 милиона.

Сега икономиката на САЩ изглежда е на път към добро представяне. Според ОИСР само спасителният пакет трябва да добави 3-4 процентни пункта към БВП през 2021 г. Икономисти от Уолстрийт предвиждат, че ръстът на БВП може да достигне 8%. Това ще означава по-високи продажби и печалби за американските компании, приканващи инвестиции от чужденци, които ще се нуждаят от долари.

Обичайният недостатък на такъв финансиран от държавата растеж е инфлацията. Ако инвеститорите сметнат, че САЩ са загубили фискалната си дисциплина, инфлационните очаквания могат да се отвържат; лошо за акциите, облигациите и долара. Но управителите на американската икономика не виждат опасност. Ръководителите на Федералния резерв казват, че скоро няма да натиснат спирачката. Тяхната прогноза от март сочи, че лихвените проценти ще бъдат близо до нулата до 2024 г. В свят, в който другите централни банки поддържат отрицателни лихви, този лихвен диференциал, колкото и да е малък, ще бъде добър за американската валута.

Новият министър на финансите Джанет Йелен се отказа от дългогодишната американска политика на „силен долар", настоявайки, че стойността на валутата ще бъде "определяна от пазара". В същото време тя се ангажира да не се намесва във функциите на пазара. Това облекчава риска администрацията да работи за отслабване на долара, за да спомогне за увеличаване на износа, което би било полезно в опита за съживяване на промишления сектор.

По-силният растеж и по-силната валута би трябвало да вдигнат вноса на САЩ, генерирайки търсене за останалия свят. ОИСР очаква спасителният пакет да добави 0,25-0,50% към БВП на еврозоната и Китай, и дори повече за Канада и Мексико. Това също би трябвало да служи като полезен предпазен клапан за инфлацията, тъй като САЩ внасят дезинфлационен натиск.

По-високият дефицит по текущата сметка на САЩ би трябвало да означава по-голям излишък за други страни, особено в Европа, където фискалните стимули са сравнително малки. Но маниакалният фокус на администрацията на Тръмп върху двустранните търговски баланси остава в миналото и има малък риск опасенията относно манипулирането на валутите да излязат на преден план тази година.

По-силният долар не е от полза за всички. Макар че по-бързият растеж на САЩ ще осигури подкрепа за развиващите се икономики, МВФ казва, че ефектът е значително смекчен от укрепването на долара. То тласка надолу доларовите цени на суровините, което води до по-ниски реални доходи и потиснато вътрешно търсене в развиващите се икономики износителки. Скъпият долар също така би затруднило обслужването на деноминирания в долари техен дълг.

Криза с държавния дълг на тези държави би забавила глобалния растеж с отрицателен ефект и за САЩ. Докато американските власти имат това наум, администрацията на Байдън ще продължи да се радва на привилегията на долара като световна валута.