Задава ли се последният залп на отряда за стимули?

Две събития току-що усложниха световната икономическа прогноза за гуверньора на Федералния резерв Джером Пауъл, който се готви за речта си на симпозиума в Джаксън Хол в петък.

Първо, Камарата на представителите в САЩ подкрепи бюджетния план на президента Джо Байдън за 3,5 трлн. долара – важна стъпка към приемането му. Той включва 550 млрд. долара разходи за инфраструктура. Второ, Китайската народна банка сигнализира, че ще подсили кредитирането във втората по големина в света икономика.

Трилион тук, трилион там и съвсем скоро ще има едно сериозно количество пари, наливащо се в световната икономика, пише Маркъс Ашуорт в материал за Bloomberg.

Парите приличат на водата: изтичат през пукнатини и преминават граници. Паричните стимули от програмите за количествени облекчения на водещите централни банки по света вдигнаха всички лодки, независимо къде се намират.

Големите китайски стимули със сигурност ще имат ефект върху американската икономика, също както американските разходи влияят на Народната република. Сега икономистите на Фед трябва да разберат дали тези фактори ще могат да го принудят да облекчи собствените си стимули.

За първи път в историята правителства и централни банки действат в унисон едни с други, за да се справят с тежката рецесия, причинена от пандемията (за някои дори може би в твърде тясно сътрудничество). Но може би ще има нужда от нещо повече: рецесията бе спряна и обърната, но големите разходи – и риска от инфлация – остават.

Освен американския Конгрес и възможното китайско влияние има и два други известни фактора, които биха могли да окажат ефект върху ръководството на централната банка.

В понеделник влезе в сила най-големият досега транш специални права на тираж на Международния валутен фонд в размер на 650 млрд. долара. Те са насочени основно към развиващите се пазари, където надеждите са средствата да имат ефект върху програмите за ваксиниране. Също така предстои Европейският съюз най-накрая да започне отпускането на първите грантове по програмата си NextGeneration EU за 800 млрд. евро.

Всичко това може да се окаже закъсняло за оказване на подкрепа за американския растеж, който изглежда е по-нетраен от ускоряването на инфлацията, ако последните икономически данни могат да бъдат някакъв ориентир. Така че ако Пауъл се окаже прекалено строг по отношение на паричната политика в речта си, той рискува да насочи световните пазари към остра гневна паника, подобна на тази през 2013 г. и 2018 г. Но също така, ако се поколебае или забави прекалено, прозорецът за ограничаване на паричните стимули – количествените облекчения за 12-те млрд. долара месечно на Фед – ще се затвори.

След това налице е и ефектът на фискалните стимули: Федералната комисия по отворения пазар трябва да познае колко пари ще бъдат налети в американската икономика от администрацията на Байдън. Това не е лесна задача. А всички тези пари по всяка вероятност ще имат инфлационен ефект.

Позицията на Китайската народна банка вече имаше ефект върху цените на петрола, желязната руда и китайските технологични акции, показвайки растящите надежди за промяна в китайската политика за стимули. Това може да се окаже ключова повратна точка, след като търсенето на кредити в Китай се понижи драстично тази година.

Всичко това може да накара Пауъл да преосмисли отново нещата и да реши, че има нужда от повече време, за да оцени техните качествени и количествени ефекти. Необичайните парични политики – като количествените облекчения – имат отслабващ с времето ефект, но със сигурност помагат за подобряване на ефектите от правителствените разходи. Но докато не разбере със сигурност още колко пари ще влязат в икономиката, Пауъл няма да е склонен да затвори кранчето.