Началото на края за китайския икономически модел?

Днес Китайската комунистическа партия празнува 9 десетилетия начело на държавата и определено може да се гордее с няколко постижения, пише CNBC.

Двуцифреният растеж през последното десетилетие превърна Китай във втората икономическа сила в света след САЩ. Китай също така е и основният производствен център на планетата, като марката „Произведено в Китай“ може да бъде открита върху всичко от детски играчки до автомобили.

Все пак не липсват и критици, които припомнят, че китайското икономическо чудо е спонсорирано изцяло от държавата, а частният сектор е подложен на сурови регулации.

„Партия, която остава на власт, като контролира медиите, цензурира продажбата на книги, преследва религиозните общности и не позволява свободни избори – може би можете да наречете това успех, но аз не мисля, че той е от полза на хората в Китай“, казва Шон Кинг, вицепрезидент на Park Strategies.

Според други анализатори проблеми като свободата на словото не са от особено значение на този етап от китайското икономическо развитие, когато страната все още се опитва да се превърне в „икономика със средни доходи“.

„Свободата на словото и интелектуалният капитал не са задължителни условия за една икономика със средни доходи. Трябва просто да подобрите условията на живот и да изградите основната инфраструктура“, казва Пол Донован, изпълнителен директор на UBS Investment Bank.

Китай се развива именно по този модел

„Определено за последните 30 години партията е впечатляващо ефективна в осигуряването на икономически блага за хората. Тази политика измъкна стотици милиони от мизерията“, казва Никълъс Консонери, анализатор за Китай на Eurasia Group.

Все пак някои наблюдатели посочват, че социалното недоволство в последно време може би е знак за началото на края на този модел.

Подобна политика работи в началните стадии на икономическо развитие, казва Донован, „тъй като се свежда до мобилизиране на материални ресурси – осигуряването на всичко необходимо за набирането на достатъчен капитал, така че хората да могат да преминат на следващото ниво“.

Сега когато преминава към следващия етап от развитието си, Пекин ще трябва постепенно да започне да се отказва от тоталния контрол. „Проблемът за страна като Китай е, че когато сте достигнали брутен вътрешен продукт (БВП) на глава от населението някъде между 5 хил. и 15 хил. долара, преминаването на следващото ниво не може да бъде ръководено от държавата“, посочва Донован.

През 2010 г. БВП на глава от населението в Китай достигна 4400 долара, което означава, че страната скоро може да се наложи да преосмисли стратегията си, допълва той. „Иновациите са това, което води растежа към следващото ниво, а иновациите са много трудни за постигане в условията на авторитарен режим“.