Китай диверсифицира валутните си резерви, загърбвайки долара

През първите 4 месеца на годината Китай наистина е започнал да диверсифицира валутните си резерви, загърбвайки долара, най-вероятно чрез придобиване на много повече европейски правителствен дълг, отколкото деноминирани в долари активи, разкрива оценка на Standard Chartered Bank, цитирана от Financial Times.

Валутните резерви на Китай са нараснали с около 200 млрд. долара през първите 4 месеца на годината, като 75% от новите инвестиции са били в недоларови активи, се казва в оценката на банката.

„Определено изглежда, че Китай най-накрая е започнал да изпълнява политиката за диверсифициране на валутните си резерви от долара“, казва Стивън Грийн, главен икономист за банката в Китай.

Повече от 6 години Пекин продължаваше да акумулира щатски правителствен дълг, въпреки че официални китайски представители настояваха, че страната иска да понижи тежестта на доларовите активи в резервите си, които надхвърлят 3 трлн. долара.

Между декември 2007 г. и март тази година валутните резерви на Китай са се удвоили до 3,044 трлн. долара и повечето анализатори вярват, че за периода делът на активите, деноминирани в щатски долари е останал сравнително постоянен – между 60% и 70% от общите активи.

Пекин извършва валутните си транзакциите чрез попечителски банки и офшорни финансови центрове, като Лондон и Хонконг, за да прикрие следите на сделките си.

Standard Chartered сравнява валутните потоци към Китай с нетните придобивания на щатски правителствен дълг от купувачи в Китай, Хонконг и Лондон. Тези сделки са намалели драстично през първите четири месеца на годината до 46 млрд. долара – еквивалентът на едва 24% от 196 млрд. долара валута, която Китай е придобил за същия период.

Грийн посочва, че е възможно Китай да е намерил начин да прикрива сделките си с щатски правителствен дълг или пък да купува по-рискови американски активи, които не се отчитат в месечните данни.

През последните месеци китайските лидери нееднократно обещаваха помощ за европейските страни, борещи се с дълговата криза.

„Дори ако Пекин не е притеснен за фискалната ситуация в САЩ и/или щатския долар, доходността предлагана на европейските пазари вероятно е достатъчно привлекателна, за да съблазни китайската централна банка да диверсифицира активите си с европейски облигации“, казва Грийн.

Няма данни, че Китай разпродава щатски активи, с което остава най-големият чуждестранен инвеститор в щатски дълг. По данни на щатското финансово министерство към април 2011 г. Пекин е държал щатски ДЦК за 1,152 трлн. долара.