Защо Европа губи позиции в Африка

Африканците се радват на нещо като смяна на ролите. Бившите колониални сили в Европа се борят с дългова криза, бюджетни съкращения, повишаваща се безработица и социални бунтове. Реалностите на Черния континент обаче са коренно противоположни, пише Financial Times.

Повечето страни от Субсахарна Африка могат да се похвалят със здравословен растеж, добре балансирани бюджети и нарастващ приток на капитали. При този нов сценарий не липсват и възможности – за Африка да си извоюва място на глобалната сцена, а за европейските страни да се възползват от историческия си опит и да предприемат търговска експанзия на юг. Съвсем не е сигурно обаче дали някой ще се възползва от тези възможности.

Проблемите, пред които са изправени западните правителства, са твърде познати на африканските страни. През 80-те и 90-те години на миналия век и те изпитваха затруднения при финансирането на социалните си програми, в резултат на стриктните условия, налагани от Световната банка (СБ) и Международния валутен фонд (МВФ) при отпускането на спасителни заеми. В крайни случаи, когато чашата на социалното недоволство прелееше на улиците, тези страни затъваха в анархия.

Днес обаче редица африкански страни могат да се похвалят с добри икономически показатели, възраждаща се средна класа и ефективен социален контрол. Вземете Лагос, най-големият нигерийски град - доста по-суров, голям, беден и наситен с примери за социално неравенство от Лондон. Никога обаче западноафриканският метрополис не е ставал сцена на разграбване и палежи, подобни на тези в британската столица от миналата седмица.

И Африка определено се забавлява от ситуацията. Докато бунтовете се разрастваха от Лондон към други градове, външното министерство на Южна Африка предприе необичайната стъпка да посъветва гражданите си да не пътуват до Великобритания. Не липсваше и намек за отмъщение за забележките, отправени към африканската страна преди година, относно способността й да организира Световното първенство по футбол. Сега Претория постави под въпрос капацитета на Лондон да проведе едни безопасни олимпийски игри през 2012 г.

Отговорът на Уестминстър далеч не беше убедителен. Както коментира един нигерийски дипломат ветеран, британският премиер Дейвид Камерън звучеше като полковник Кадафи в Либия, обвиняващ „терористите“ за бунтовете в джамахирията, когато обвини за избухналото на Острова насилие „криминалните елементи и престъпниците“.

Дори ако британското общество е болно, а европейският проект е пред провал, в Африка, разбира се, има и пациенти в много по-тежко състояние. Достатъчно е само да си припомним посещението на британския секретар за развитието Андрю Мичел в Могадишу – град, в който британски министър не е стъпвал от 1992 г.

Визитата на Мичел можеше да бъда и по-смела, ако се беше случила преди година, когато първите семена на настоящата хуманитарна катастрофа започваха да покълват, а липсата на функционираща държава застрашаваше региона с пиратство и ислямски екстремизъм.

През последните десетина години, откакто Китай започна да осъществява инфраструктурни проекти в Африка, Черният континент претърпя дълбока промяна в отношенията си с външния свят. Африка, която някога беше доминирана от предпазливи западни донори и отегчени бивши колониални сили, сега привлича китайци, бразилци, индийци, руснаци, турци и други, които искат да се възползват от африканските ресурси и пазари. Сравнителният спад на западното влияние и търговски монопол е част от същата тенденция.

Много западни политици не са наясно колко дразнещо за африканците е да бъдат поучавани за проблемите с бедността, корупцията и финансовата дисциплина в светлината на провала на управлението в западния свят. В крайна сметка Африка може съвсем легитимно да попита какво, ако не и провалът в управлението, причини глобалната финансова криза през 2008 г.

Европа е загубила позиции в Африка, както от морална, така и от търговска гледна точка, но все още не е твърде късно това да се промени. От една страна, европейците и американците остават най-големите донори за гладуващите страни, докато Африка и развиващите се икономики отсъстват. От друга, икономическото възстановяване на Африка едва сега започва.