Защо е толкова трудно разпадането на еврозоната

Някои страни от еврозоната са преследвани от угризения, присъщи за разочарования потребител, който съжалява, че е прахосал парите си за поредната нефункционална вещ. Те биха искали да разглобят това, което си купиха преди почти 20 години и сглобиха в края на 90-те, но единственото което могат да направят сега е да строшат непотребната си играчка, наред с цялата рамка на европейското сътрудничество, изграждана в годините след Втората световна война.

Междувременно светът се ужасява при мисълта, че еврозоната може да отприщи нова вълна дългови и банкови кризи. Ако това се случи, няма да е първият път, когато европейската глупост ще доведе до световен катаклизъм, пише Мартин Улф в коментар за Financial Times.

Залитанията на местните политици, опитващи се да спечелят подкрепата на силно разочарованите избиратели, единствено влошат нещата, докато идеализмът, който съпътстваше европейския проект от самото начало сега безвъзвратно е изгубен. И все пак егоистичните интереси на отделните страни могат да предложат някакъв, макар и повърхностен заместител.

Жак Кайло, главен икономист на Royal Bank of Scotland (RBS) излага проблемите в наскоро публикувано изследване. Първо, пише Кайло, европейските лидери не могат да възприемат мащабите и характера на кризата. Кайло припомня че, безогледното раздаване на нови кредити е също толкова лошо, колкото и безконтролното задлъжняване. Той е прав.

Сега обаче, трябва да отчетем и два нови проблема – това, че опозицията в Германия се противопоставя на политиката на Европейската централна банка (ЕЦБ) и второ, фактът че холандският премиер Марк Рут предложи идеята за насилствено изгонване на страни от еврозоната.

И все пак основополагащата идея при създаването на валутния съюз беше, че той няма да бъде разтурван, а националните валути ще останат в историята. Предполагаемите ползи от единната европейски валута са функция на този принцип, тъй като дори допускането, че еврозоната може да бъде напусната автоматично връща валутния риск.

Нещо повече, посочва Кайло, „не виждаме никакво политическо решение, което може успешно да понижи рисковите премии отново до пренебрежими нива при условие, че съществува опция за напускане на еврозоната“.

В настоящия момент рисковете, пред които са изправени инвеститорите са свързани не само с нарастващите национални дългове и състоянието на публичните финанси в еврозоната, но и със заплахата, че определени страни могат да напуснат валутния съюз.