Кого спаси "спасяването" на Гърция?

Вероятно много хора ще продължат да си задават въпроса кой всъщност беше спасен чрез спасителните програми от кризата в Европа. Гърция вече получи второ спасително финансиране и не е много сигурно дали няма да се наложи одобряването и на трета кредитна линия, макар лидерите на Европейския съюз (ЕС) да настояваха, че и до втора няма да се стигне.

Тази седмица пък фокусът на пазарите се измести към Португалия, за която също се спекулира, че ще има нужда от втори спасителен пакет, пише британският Guardian.

Със сигурност сред спасените не са гръцките банки, които в момента са най-важните за осигуряването на инвестиции в затъналата в рецесия икономика на Гърция, продължава изданието. Замяната на дълга им донесе изключително сериозни загуби и сега те са изправени пред национализация.

Перспективите пред банковия сектор на Гърция, който в продължение на години демонстрираше жизненост и растеж чрез серия чуждестранни поглъщания, е да бъде върнат в ръцете на политическата класа, порицана за липсата на икономическа дисциплина. Как това да бъде стимул за по-конкурентоспособна икономика, пита изданието.

Дългогодишната рецесия в Гърция взе и други жертви. Благотворителни организации, които някога финансираха образователни програми, сега подкрепят обществени кухни. Собствениците на имоти отчаяно се опитват да ги продадат, или за да си платят данъците, или за да си осигурят свежи пари. Бездомниците по гръцките улици обаче също не са рядка гледка напоследък.

Половината от младите в страната са безработни. Навсякъде цари униние, въпреки „спасяването“. Ако обаче правителството в Атина се придържа към предприетите икономически и фискални мерки, към 2020 г. публичният дълг ще се върне на нивото от 2009 г.

И все пак остава един основен проблем – как всъщност беше спасена Гърция. Спасителните мерки все повече се изместват от налагането на тежки икономии. През последните месеци властите в Атина предприеха безпрецедентно съкращаване на държавните разходи без аналог не само в Европейския съюз, но и в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).

В крайна сметка краткосрочните мерки изтласкаха дългосрочните решения, което всъщност е пречка за излизането от кризата, заключава изданието.

Не са от толкова съществено значение стимулите, а това как гръцката икономика трябва да бъде трансформирана, за да тръгне по пътя на растежа. Основният вътрешен политически ефект пък се изразява във воденето на безсмислени дебати „за“ и „против“ мерките за икономии вместо разговорите да се насочат към реалните структурни реформи.

При такива условия инспекторите на гръцките кредитори едва ли не всяка седмица затъват в проверки дали целите са изпълнени. И те обаче са безсмислени защото младите бюрократи от Брюксел отделят повече време за демонстративни срещи, отколкото за реално вникване в ситуацията.

Истинското спасяване на Гърция изисква сериозен ангажимент за цялостно премоделиране на икономиката на страната. Основните въпроси са дали Европа е способна да го направи и има ли воля за това. Или по-скоро намерението на Брюксел е да се спаси от Гърция?