На пръв поглед големите победители от срещата на европейските лидери в Брюксел са италианският премиер Марио Монти, испанският му колега Мариано Рахой и президентът на Франция Франсоа Оланд, пише Ройтерс.
След като се съюзиха в мощна коалиция срещу Берлин, Монти, Рахой и Оланд успяха да извоюват съгласие за ключови антикризисни мерки от неочаквано отстъпчивата Ангела Меркел. След години обаче, ако еврозоната оцелее, продължилата до ранните часове в петък среща вероятно ще бъде запомнена и с ангажиментите, които германският канцлер успя да изтръгне от партньорите си.
„Това че Монти, Рахой и Оланд жизнерадостно провъзгласиха резултатите от срещата като лична победа говори много за дипломатическите умения на Меркел“, казва Холгер Шмидинг от Berenberg Bank.
Ако си припомним, че европейската политика на Меркел зависеше от парламентарен вот в Берлин, проведен едва няколко часа след края на срещата, разбираемо е защо до последния момент позицията на германския канцлер беше неотстъпчива.
Именно затова изходът от срещата изглежда като отстъпление за Германия, въпреки че на практика Меркел постигна това което искаше.
Най-сериозната отстъпка на Меркел в ранните часове в петък беше нейното съгласие новият фонд за стабилност на еврозоната (ESM) да бъде използван за директно рекапитализиране на изпитващи затруднения банки.
По думите на дипломати, присъствали на срещата, Меркел е отстъпила, след като Монти е заплашил да оттегли своята подкрепа за „новия европейски пакт за растеж“ - развитие, което щеше да постави под въпрос гласуването в германския парламент по-късно същия ден.
Междувременно няколко високопоставени европейски представители споделиха, че в частни разговори дни преди срещата Меркел е дала да се разбере, че е склонна да подкрепи идеята за директна рекапитализация на банките.
Условието, което Меркел постави, беше въвеждането на централизиран надзор на европейския банков сектор от страна на Европейската централна банка (ЕЦБ). Въпреки че предложението за банковия съюз беше прието, детайлите за това, как новият надзорен орган ще оперира, с какви правомощия ще разполага и кой банки ще надзирава, остават мъгляви.


Климатът на България се променя: Хиляди жертви и над 1 млрд. евро загуби
Български учени разкриха ключ към рядко генетично заболяване
България е сред последните в ЕС по изучаване на втори чужд език
Гилфойл натиска България за американския газ - на срещата с Йотова присъства и лобист на гръцка компания
Ето какво ще е времето в понеделник
Изкуственият интелект ще позволи правни услуги на по-приемлива цена
Асоциираното членство на Канада в ЕС изглежда изгодно за тях, но повдига въпроси
Данъчна заплаха е вдигнала изплащанията от британските непублични фондове
Енергийната инфлация в Европа създава печеливши и губещи акции
Лондон е заплашен с жилищна криза през идните години
Най-скъпият Rolls-Royce струва повече от 30 нови Ferrari
93-годишен продаде огромната си колекция от страхотни коли
Как да „спасите“ акумулатора в извънредна ситуация
Plug-in хибридите с най-голям електрически пробег
Opel Monza GSE: Забравеният магистрален звяр
"Късметът може да изчезне": Защо атомната бомба не е пример за управление на ИИ?
ГДБОП: Българите търсят алтернативи след края на Zamunda, ArenaBG и Zelka
Русия порази централата на най-големия мобилен оператор в Украйна
Омбудсманът: Никой не знае какъв ще бъде размерът на минималната заплата