Когато ЕЦБ завърти печатницата, часовникът започва да тиктака

Когато Европейската централна банка (ЕЦБ) започне да печата пари, часовникът, който отброява времето, с което политиците разполагат за намирането на реален изход от кризата в еврозоната, започва да тиктака, казва Стефан Гало, главен Forex стратег на Crédit Agricole Corporate and Investment Bank, цитиран от CNBC.

Докато президентът на ЕЦБ Марио Драги се готви да защити своето членство в Г-30 (група на световни финансови лидери), след като срещу него бяха повдигнати обвинения за конфликт на интереси, централната банка се готви за месечната си среща в четвъртък, на която пазарите очакват, че ще бъдат оповестени нови монетарни стимули.

Валутните и фондовите пазари реагираха позитивно на изявлението на Драги от миналата седмица, в което той обеща, че ще направи, каквото е необходимо, за да защити еврозоната. Думите на Драги бяха интерпретирани като знак, че ЕЦБ може да рестартира програмата си за изкупуване на облигации в подкрепа на Испания и Италия и дори да предприеме операция за вливане на ликвидност.

Гало коментира, че решението на инвеститорите да останат или да избягат от европейските облигационни пазари и еврото зависи от това дали ЕЦБ наистина ще реши да печата пари. „Наистина всичко зависи от това, какво ЕЦБ ще предприеме в четвъртък, както и от сигналите, които Драги ще отправи за бъдещите си намерения“, казва той.

„Говорим за потенциална програма за вливане на ликвидност (QE) подобна на тази на Английската централна банка (АЦБ). Това е много сериозна промяна в политиката на ЕЦБ“. Гало изтъква, че потенциална програма на ЕЦБ включваща „недвусмислено печатане на пари“ би означавала опит за прилагане на монетарни стимули по модела на АЦБ и Федералния резерв (Фед).

Въпреки че валутните пазари реагираха положително на спекулациите за евентуалните бъдещи действия на централната банка, посоката, в която ще поеме еврото, остава несигурна. „От гледна точка на еврото това е най-трудното решение за облекчаване на валутната политика, взимано някога“.

„Има сили, които биха подкрепили еврото, но ако пазарите останат с впечатлението, че през следващите месеци ЕЦБ трябва да предприеме допълнителни мерки, това може да окаже негативен натиск върху валутата в средносрочен план“.

Въпреки че според някои анализатори вливането на ликвидност може да съживи междубанковата търговия и да понижи спредовете на облигационните пазари, според Гало е неоправдано да вярваме, че печатането на пари, ако не е съпроводено от политическа реформа, може да бъде панацея за Европа.

„То може да помогне за някакво маргинално съживяване, но да очакваме нещо повече без политическия процес на банкова консолидация – някои от банките трябва да бъдат оставени да фалират, а загубите да бъдат абсорбирани – е необосновано. QE едва ли ще ни помогне“.

Според Гало това, което наистина може да ни помогне е „икономическият растеж и доверието в структурата на икономиката“. Той не е сигурен за ефекта от евентуална нова програма за вливане на ликвидност. Според него тя всъщност може да има негативни последствия като задълбочи политическите различия между Северна и Южна Европа.

„Евентуално QE определено ще има ефект върху валутата, тъй като, когато започнете да печатате пари агресивно, часовникът наистина започва да тиктака“.

„Става въпрос за баланса между интересите на страните от периферията на еврозоната и страните от ядрото“, казва той. „Подобна политика крие политически риск, както за Севера, така и за Юга.“