Изкушена ли е Ангела Меркел да разруши еврозоната?

Дори в този момент е възможно Ангела Меркел да обмисля как да предизвика разпадане на еврозоната. Измъченият германски канцлер със сигурност е изкушена от това решение след безкрайните евроспорове за спасителни пакети, които така или  иначе накрая се оказват недостатъчни.

Колко ли е изтощена да се „бие“ за полагащото се на страната й, само за да бъде наречена „слаба“ от критиците в родината си. А как ли ненавижда да отпуска парите на Германия за държави, в които я описват като нацист, пише The Economist.

Но за практичната Меркел има основателна причина за съставянето на резервен план в случай на евроразпад – вероятността това да се случи се покачва. Еврото е все по-застрашено, защото режими на строги икономии „върлуват“ в Гърция, а голяма част от Южна Европа е в затруднение заради непреклонността на северните кредитори.

Скорошно запитване показва, че мнозинството от германците подкрепят връщането на марката като валута. Но хаотично разпадане на еврозоната ще бъде бедствие. Дори докато Меркел се бори да намери някакво решение, помощниците й без съмнение се подготвят за най-лошото.

Нека предположим какво би могло  да се съдържа в меморандума на Меркел при разпадането на еврозоната. Той показва германската гледна точка, но логиката може да бъде пренесена и към другите кредитори. Заключенията са ясни – засега разпадът на еврозонта ще излезе по-скъпо, отколкото опитите да бъде спасена. Въпреки това изчисленията може да се променят ако страните продължават да спорят помежду си.

Нека започнем с Гърция. Съществува обща заблуда, че евентуално излизане на страната от еврозоната ще бъде почти  безплатен начин за предаването на един ценен урок. Поне Германия не е на това мнение. Всъщност Европейската централна банка (ЕЦБ) държи гръцки облигации с номинална стойност 40 млрд. евро (50 млрд. долара), които могат  да се обърнат в обезценена драхма и да не бъдат обслужени.

При евентуален изход на Гърция други 130 млрд. евро от спасяването ще трябва да бъдат  прибавени към задълженията им или да бъдат отписани изцяло. А временният дълг от 100 млрд. евро, натрупан към ЕЦБ, може да се обърне в чиста загуба за институцията. Да не говорим, че към  тези суми може да се добавят и еднократни 50 млрд. евро от страна на ЕС.

Те ще бъдат отпуснати на пострадалата страна при евентуален изход и главно с цел изчистване на съвестта. Така сметката възлиза на около 320 млрд. евро. Тези изчисления се базират на предположения, но в реални обстоятелства 110 млрд. евро от крайната сума ще бъдат платени от Германия. А това е 4% от БВП на страната.

На пръв поглед разпадът на еврозоната изглежда като добра сделка за Германия, защото по този начин данъкоплатците ще бъдат спасени от неограничен ангажимент към Гърция. В същото време обаче разрухата на еврото ще всее смут по пазарите.

Страни като Ирландия, Португалия, Кипър и Испания още дължат на чуждестранни инвеститори нетна сума от 80% до 100% от БВП (брутният дълг е много по-голям). Една от причините инвеститорите да се държат на повърхността е, че вярват в бъдещето на еврото.