Глобално изследване: Живеем по-дълго, но боледуваме повече

През последните десетилетия имаме огромен напредък в борбата със смъртоносните инфекции. Сега обаче, въпреки че живеем по-дълго, боледуваме значително повече от хронични заболявания, водещи до инвалидност и психически проблеми, пише Ройтерс.

Това е заключението на 5-годишно изследване върху състоянието на глобалното здравеопазване – най-мащабното, провеждано до сега в историята.

Докладът Global Burden of Disease на Institute for Health Metrics and Evaluation към университета във Вашингтон разкрива, че страните по света са изправени пред нарастваща вълна от финансови и социални проблеми, свързани с хората, живеещи с хронични болести.

Докладът разкрива също, че недохранването вече не е на челна позиция в ранглистата на причините за смърт или болести и че ефектът от злоупотребата с храна се усеща все по осезателно. Пушенето и прекомерната употреба на алкохол пък са се превърнали във втория и третия водещи рискове за здравето на хората след високото кръвно налягане.

През 2010 г. смъртните случаи в глобален план, свързани с наднорменото тегло, са надхвърляли 3 млн. - над 3 пъти повече в сравнение с фаталните случаи свързани с глад.

„От свят, където хората изпитваха недостиг на храна, сега живеем в свят, където храната е твърде много, но е нездравословна. Храната дори в развитите страни ни разболява“, казва Маджит Езати от Imperial College London.

Основен здравословен проблем в днешни дни са болестите и състоянията, които не убиват, но ни разболяват. Ние вече живеем по-дълго, но имаме повече здравословни проблеми, които ни пречат да се движим, да виждаме, да чуваме и да мислим ясно.

„Много малко хора по света могат да се похвалят с перфектно здраве, а с възрастта всички натрупват все повече здравословни проблеми“, казва Кристофър Мъри, директор на IHME. „Това означава, че трябва да променим очакванията си за това, какъв ще бъде животът ни след 70 или 80 години. Това също така ще промени здравната система по фундаментален начин“.

„Това е най-мащабното изследване на човешкото здраве в историята на медицината“, казва Ричард Хортън, издател на The Lancet. „То ни дава база за спешно преосмисляне на приоритетите в здравеопазването“.

Изследването разкрива, че от 52,8 млн. смъртни случаи в глобален план през 2010 г., хроничните болести са причина за най-големия дял от тях.

Около 12,9 млн смъртни случаи са следствие на инфаркт или сърдечни болести -  тенденция, влошена от злоупотребата с храна, алкохол, цигари и обездвижването. 8 млн. са жертвите на различни форми на рак. През 2010 г. ХИВ/СПИН е убил 1,5 млн. души, докато туберкулозата и останалите заразни болести – 1,2 млн.

Въпреки че детската смъртност е намаляла, за периода 1970 г. – 2010 г. процентът на смъртните случаи сред хората на възраст между 15 и 49 се е увеличил с 44%

Това отчасти се дължи на нарастващото насилие като случаите на убийства, пътните инциденти и епидемията от СПИН, се посочва в доклада.