Трябва ли да се въвежда данък върху CO2 емисиите?

От всички региони по света Европа полага най-много усилия за прилагането на политики срещу глобалното затопляне. Крайъгълният камък в стратегията на Европейския съюз (ЕС) в тази насока - системата за търговия с въглеродни емисии - обаче изглежда обречена на провал.

Ето защо е необходимо да открием по-добра стратегия, както за Стария континент, така и за целия свят, пише Джефри Сакс, директор на Earth Institute към Колумбийския университет и специален съветник към Съвета за сигурност към Организацията на обединените нации (ООН) за постигане на Целите на хилядолетието за развитие, в коментар за ProjectSyndicate.

Основната хипотеза за човешкия фактор, който стои зад промяната в климата, е все по-широко призната и очевидна. Няколко газа, включително въглеродният диоксид, метанът и азотният оксид затоплят планетата, тъй като концентрацията им в атмосферата се увеличава. С експанзията на световната икономика нарастват и емисиите на тези газове, ускорявайки темпа на причиненото от човека глобално затопляне.

Най-широко разпространеният парников газ е въглеродният диоксид. Повечето CO2 емисии са в резултат на изгарянето на фосилни горива – въглища, петрол и природен газ – за енергия, чието глобално потребление нараства с растежа на световната икономика. Като резултат сме на път да достигнем много опасни нива на CO2 в атмосферата.

Въпреки че преди 20 години светът се съгласи рязко да намали емисиите CO2 и останалите парникови газове, постигнатият прогрес е незначителен. Бързият растеж на развиващите се икономики и особено на изгарящия огромни количества въглища Китай, доведе до рязък ръст на глобалните въглеродни емисии.

Опасни промени в климата вече са налице. Ако светът продължи по сегашната траектория, глобалните температури вероятно ще се нараснат с няколко градуса по Целзий, предизвиквайки повишаване на нивото на световния океан, мегаурагани, жестоки топлинни вълни, масова загуба на земеделска продукция, екстремна суша, тежки наводнения и рязко измиране на биологични видове.

И все пак задачата да променим световната енергийна система е изключително тежка, тъй като фосилните горива са твърде дълбоко вкоренени в глобалната икономика. Петролът е основното гориво, използвано за транспорт по цял свят.

Въглищата и газта биват изгаряни в огромни и нарастващи количества за производство на електричество и енергия за индустрията. Как тогава може да гарантираме един устойчив глобален икономически прогрес, докато се опитваме рязко да ограничим емисиите парникови газове?