Насочва ли се еврозоната към нова криза?

От средата на 2012 г. до днес финансовата криза в Европа отшумява, след като симптомите на основното заболяване бяха подтиснати, пише британският икономически всекидневник Financial Times.

Комбинацията между програмите за строги икономии, отписването на дългове, готовността на Европейската централна банка (ЕЦБ) да „направи всичко възможно“, за да спаси еврото, предложението за създаване на банков съюз и финализирането на Европейския механизъм за стабилност (ЕМС) – основният спасителен фонд, спомогнаха относително за възстановяването на финансовата стабилност.

В страните от периферията на еврозоната лихвените проценти спаднаха, а финансовите пазари са в подем, но без признаци за реално съживяване на икономиката. След като лечението бъде прекъснато или изгуби своята ефикасност, то съществува голяма вероятност болният да се върне към предишното си състояние.

Мерките за строги икономии не успяха да приведат публичните финанси и дълговете под контрол. Увеличението на данъците и съкращаването на държавните разходи доведоха до спад в икономическата активност, намалиха приходите в хазната и увеличиха социалните помощи и безработицата. Бюджетните дефицити също са налице, макар и малки. Трупането на дългове също продължава.

Целите за намаляване на бюджетните дефицити и размера на дълговете се изпълняват, но все още е рано да се каже, че ще бъдат изпълнени.

Бъдещи отписвания на дългове, за да бъдат приведени те до устойчиви нива, е немислимо, защото пряко или косвено ЕМС, ЕЦБ и Международният валутен фонд (МВФ) притежават огромни обеми от съответните дългове. Загубите за тези финансови институции автоматично ще трябва да се понесат от данъкоплатците на страни като Германия, която противоречиво се опитва да убеди избирателите, че няма да им се наложи да спасяват банки.

Въпреки факта, че програмата на ЕЦБ за изкупуване на държавни облигации на страните от еврозоната на вторичния дългов пазар (т.нар. Outright Monetary Transactions, или ОMТ) остава неизпитана, тя се смята за успешна. Но за страни като Италия и Испания ще бъде трудно политически да потърсят помощ, ако знаят, че в един момент ще се наложи дългът да се преструктурира отново за сметка на данъкоплатците, които ще заплатят загубите чрез банковите си депозити.

Германия и останалите държави от еврозоната продължават да се противопоставят на покупките на държавни облигации по програмата ОМТ. Законността на програмата остава неясна, защото германският Конституционен съд още не се е произнесъл.

Целта на банковия съюз пък е да „прекъсне порочния кръг между банките и правителствата“. Основните елементи на който и да е банков съюз са гарантирането на депозитите и наличието на централизиран фонд за рекапитализиране на банките.

Опозицията в Германия посочва, че няма идеи от къде ще дойдат допълнителните ресурси за създаването на толкова голяма схема за гарантиране на депозитите или за подобен фонд. Германия настоява банковият съюз да не отговаря за „наследствения“ риск, с който се описват проблемите, възникнали преди създаването на банковия съюз.