Насочва ли се еврозоната към нова криза?

Банковият съюз е неадекватен самостоятелен регулаторен механизъм за малко от банките в еврозоната. Европейският съюз поясни, че целта в момента е само да се „разреди“ връзката между банките и правителствата.

Слабостите на ключовите политики несъмнено ще се проявят, когато финансовите пазари тестват политиката на ЕЦБ и на правителствата.

Първо, липсата на икономически растеж и слабостта на световната икономика ще увеличат натиска върху финансите на европейските държави, включително и на Германия, която де факто поема все по-голям дял от задълженията и риска на държавите.

Второ, проблемите в банковия сектор ще се задълбочат. Много вероятно е лошите кредити на европейските банки да достигнат сумата от 1 трлн. долара. Лошите дългове и слабите капиталови позиции ще създадат „зомби“ банки, които няма да имат възможността или ще откажат да предоставят кредити, което ще подтисне възстановяването.

Трето, решаващата структурна реформа, касаеща трудовите пазари и трудовото законодателство, ще се извършва бавно, отразявайки се в понижение на икономическата активност и увеличаване на непривлекателността на много от непопулярните мерки. В допълнение, относителната стабилност на умълчаните през последните 12 месеца правителствата създаде измамно чувство на сигурност, което отслаби желанието за по-бързо провеждане на реформи.

Натискът ще се прояви по най-различни начини .По-слабите страни може да поискат удължаване на спасителните заеми, допълнителна помощ или да пожелаят отписване на част от дълга.

Лихвите по кредитите в слабите европейски страни започват да се увеличават, като влияние им оказват влошаващото се икономическо положение на кредитополучателите, политическото напрежение и възможното намаляване на паричните стимули на Федералния резерв на САЩ. Съмненията за успеха на програмата ОМТ и намаляването на възможността националните банки и държавните пенсионни фондове да закупуват правителствен дълг ще увеличи натиска върху лихвените проценти.

За Европа това е ситуация без изход, защото без устойчив растеж (който е малко вероятно да видим) нейните дългови проблеми могат да се окажат трудно разрешими.

Ако трябва да използваме думите на ЕЦБ, изречени през 2012 г., че тя прави „достатъчно“ и действа „адекватно“, сега все още не е ясно какъв отговор ще намери Европа