Банковият сектор навлиза в период на съкращения

За следвоенното поколение британски банкери Свещеният Граал беше установяването на солидно присъствие на Wallstreet. Драстичните съкращения във водещата британска банка Barclays обаче, които предполагат, че банката вече няма да е достоен конкурент на най-големите американски банки, отбелязват повратен момент в банковия сектор, пише Financial Times.

Въпросът, повдигнат от бившия управляващ директор в Schroders Филип Аугар, е дали това имаше някакво съществено значение.

Със сигурност е тъжно да видим една толкова голяма институция да оттегля присъствието си от Wall Street. Все пак дори и най-уважаваният банкер отпреди „големия удар“ на Лондонската борса сър Зигмунд Варбург не успя да постигне такова присъствие, въпреки че беше старши партньор във водещата американска инвестиционна банка Kuhn Loeb. Той изпусна своя шанс, защото се отчужди от американските си съдружници. Наследниците на Варбург във S.G. Warburg така и не се добраха до място сред най-големите на Wall Street, въпреки че S.G. Warburg се превърна във водещата британска инвестиционна банка.

Знаейки това, възниква сериозна въпросителна дали съкращаването си е струвало.

Ако британските банки бяха постигнали своите амбиции в САЩ през 80-те, те щяха да се намират на много по-спокоен пазар, където рискът все още беше стриктно управляван от дружества с неограничена отговорност.

Wall Street започна да изпитва това, което се оказа облигационен бичи пазар, който щеше да продължи над 30 години – прекрасни условия за търговия за собствена сметка. Това от своя страна позволи на трейдърите да отстранят старомодните корпоративни финансисти от управлението на инвестиционните банки. Те здраво държаха юздите когато законът за търговските и инвестиционните банки Glass-Steagall беше отменен през 1999 г., а дотогава неограничената отговорност вече беше отдавна забравено понятие.

През 2008 г. Barclays купуваше от мръсния край на дългия бичи пазар. Търговията при фиксирана лихва беше чудесна „дойна крава“, но качеството на такива приходи е ниско. Каквото е и качеството на човешкия капитал. Трейдърите са наемници, които използват капитала на банките, за да забогатеят, докато банките поемат риска. Техните бонуси вървят само нагоре, но не и надолу и освен това те не са обвързани по никакъв начин.

Докато човешкият капитал става все по-рисков, финансовият такъв се оказва проблемен, тъй като регулаторите превръщат търговията за собствена сметка в бизнес, изискващ все по-голям капитал. Най-големият въпрос относно инвестиционните банки обаче остава свързан с тяхната функция на маркет-мейкъри.

Бизнес моделът на познатите като „джобъри“ по онова време е проблемен, тъй като е уязвим към чести сривове, обяснява банкер от Лондонското Сити през 70-те. Икономическият анализатор Андрю Смитърс пък го сравнява с покера, който съчетава уменията със случайността. Ако всички участници имат еднакви умения, техните резултати ще са произволни. Благосъстоянието им ще се мени непостоянно и от време на време на някои ще им свършат парите и те ще напуснат играта.

Най-вероятният губещ ще е този с най-малко пари. А ако тези, които напускат, не бъдат заменени от нови участници, средното благосъстояние на останалите играчи ще се увеличава обратнопропорционално на техния брой.

На пазарите придобиването на умения идва от правилното разчитане на информацията, идваща от потока на търговията. В този случай обемът създава предимство – колкото по-голяма част от пазара виждате, толкова по-лесно е да бъде намален рискът. Както и при покера, бизнесът се сви и се концентрира в по-големите банки.

Увеличеното връщане на капитали и намаляващият обем предполагат, че навлизането на пазара е трудно, докато монополизмът расте, посочва Смитърс. И така след всяка последваща криза се увеличава вероятността от фалит на големите банки, което представлява по-голям системен риск.

Това кара опасенията на бившия председател на Федералния резерв на САЩ Пол Волкър да изглеждат насочени извън същността на проблема. Да, използването на парите на вложителите за правенето на спекулативни залози е нежелателно, но опасността от икономически срив заради дейността на банките като маркет-мейкъри е много по-голяма. Затова маркет-мейкърите трябва да бъдат малки, несубсидирани и отделени от банките, заключва Смитърс.

От тази гледна точка свиването на инвестиционната дейност на Barclays има значение, защото то ще подпомогне намаляването на условните пасиви на данъкоплатците, произтичащи от схващането, че банките са прекалено големи, за да фалират. Завършването на този процес ще изисква много време, но се движи в правилната посока.