Приливът на дълг ли ще причини следващата криза в Азия?

Азия все още е травматизирана от финансовата криза то 1997 г., когато девалвацията на тайландския бат причини огромен срив на пазарите. „Може ли това да се случи отново?“, пита риторично колумнистът на Bloomberg View Уилям Песек.

Истинският въпрос не е точно този, имайки предвид силния растеж на Азия, постигнатия прогрес по заздравяването на финансовата система, подобряването на прозрачността и натрупаните трилиони долари под формата на валутни резерви. Но сега Азия се изправя пред три риска, които бързо могат да засенчат тези постижения – курсът на паричната политика на Федералния резерв на САЩ (Фед), срив в Китай и увеличаването на задлъжнялостта на домакинствата.

Опасността от това, че Фед изтегля толкова много ликвидност от пазарите, е добре документирана. Налице са и нарастващите слабости на Китай. Дългът също така изисква повече внимание. Икономистите са на мнение, че Тайланд за пореден път оглавява „Списъка с притесненията“. Дългът там нараства стремглаво, делът на необслужените заеми се покачва застрашително.

Но Тайланд не е сам, отбелязват в свой анализ от Oxford Economics. През последните шест години кредитният растеж на финансово консервативния Сингапур надмина този на САЩ. Делът на частния дълг на няколко държави вече е в интервала от 150% между 200% от брутния вътрешен продукт. Измежду тях попадат Австралия, Хонконг, Южна Корея и Тайван, както и Китай, Малайзия, Тайланд и Виетнам. Дори там, където дълговите нива са ниски - като например в Индонезия и Филипините, траекторията е тревожна.

„Покачване на дълга до подобно ниво обикновено завършва лошо“, коментира икономистът в Oxford Адъм Слейтър.

„Дори по-тревожно от абсолютните дългови нива е темпото на увеличаването“, заявява от своя страна икономистът в HSBC Holdings Plc. за Азия Фредерик Нюман.

Заради тези бърз растеж и процъфтяващи пазари Азия не е толкова здрава, колкото изглежда. Тя дори може да е склонна да поеме още дълг, за да окаже подкрепа на растежа. Тъй като задлъжнялостта надхвърля пика преди срива от 1997 г., това означава ли, че предстои остра корекция?

„Оптимистите спорят, че такава няма да възникне в Азия, където хората по принцип са по-предпазливи и спестяват по-голямата част от месечния си доход“, коментира Нюман. „Е, това не е задължително.“

Целият този нов дълг оставя Азия силно изложена на финансови шокове и икономически обрати. Всяко едно дестабилизращо събитие – една по-ранна промяна на курса на политиката от страна на председателя на Фед Джанет Йелън, възобновените вълнения в Европа, кредитна криза в Китай, покачващи се цени на петрола, проблемите на японския облигационен пазар – могат да бутнат Азия обратно към ръба на пропастта.

Какво трябва да правят правителствата, за да избегнат катастрофа? „Всичко опира до растежа на производителността“, казва Нюман. „Ако той се забави, печалбите ще са под натиск. Налице е тенденция, при която се повишава задлъжнялостта, за да се поддържа възвръщаемостта на капитала, което наистина стимулира растежа на производителността. Например, реформа, касаеща държавните предприятия, инфраструктурата, по-гъвкав пазар на труда и търговска либерализация.“

Малко от тези предписания се изпълняват. Определено не и в Тайланд, където генералите, които поеха властта на 22 май, са твърде заети да консолидират сили, за да преструктурират икономиката. Амбициозните разговори за промени в Хонконг, Корея, Малайзия и другаде не са допълнени със забележими действия.

И най-голямото притеснение, разбира се, е Китай. На 1 август централната банка предупреди, че кредитното и паричното предлагане се увеличава твърде рязко – само няколко месеца, след като премиерът Ли Къцян обеща, че ще обуздае кредитния балон в Китай.

Безпрецедентните стимули в Китай нарастват, след като сметките на Wall Street от 2008 г. подкрепиха растежа в Азия. Епичната щедрост на Пекин може отново да сполети региона, ако растежът се забави рязко или гигантските дългови фалити ударят световните пазари.

Същото важи и за количествените улеснения на Фед. Ултра ниските лихвени проценти в САЩ причиниха огромни приливни капиталови вълни в Азия, което спомогна за покачването на дела на частния дълг. Но сега политиките на Фед и китайският икономически двигател рискуват да обърнат посоката си.

Кризата в Тайланд бе само един от най-забележителните примери за склонността на Азия да преминава през различни икономически цикли през 90-те години на ХХ век. Други са имотният срив в първите години на ХXI век в Хонконг, мини-кризите с необезпечените дългове в Корея и Тайван и ситуацията в сектора на недвижимите имоти на Виетнам, която започна през 2010 г. Този натрупан опит е предупреждение срещу омаловажаването на щетите, които неустойчиво високите дългове могат да нанесат.

Азия все още е сред по-малко проблемните икономически региони на света, след като Гърция и Португалия отново попаднаха в новинарските емисии и след като Аржентина отново обяви неплатежоспособност.

Освен това стриктните съотношения на кредити към доходи и здравите системни политики, измежду които данъците и регулациите, които лимитират паричните потоци, могат да спасят Азия от потапянето в дълбините на кризата от 1997 г.