Португалия не е единственият проблем на еврозоната

Само за няколко дни миналата седмица преживяхме дежавю, пише Wall Street Journal. Опасенията за срив на португалската банка Banco Espírito Santo изплашиха пазарите. Водещите индекси на борсите в Европа спаднаха, спредовете по доходностите на облигациите на държавите от периферията на еврозоната се разшириха, спредовете по ценните книжа на държавите от центъра на валутния съюз се свиха, една испанска банка не осъществи планирания аукцион за продажбата на облигации, а емисията облигации на гръцкото правителство набра по-малък от очакваното интерес.

Опасенията, които инвеститорите започнаха да изпитват и призраците, които бяха изчезнали, изглежда, че отново преследват пазарите. Става дума за крехкостта на банковата система в еврозоната и риска от зараза.

Някои биха казали, че пазарните вълнения са били дългоочаквани. Приливът на пари, който заля Южна Европа от началото на годината, бе необичаен. Пазарите са широко отворени за всяко правителство и банка. Дори Кипър пласира облигации, а неговата най-голяма банка е напът да увеличи своя капитал.

Високодоходният европейски облигационен пазар е напът да запише най-добрата си година по отношение на изтъргуваните обеми. Регулаторните органи предупредиха, че инвеститорите може би подценяват рисковете, които все още дебнат в еврозоната – погрешното допускане, че паричните политики на централните банки са били проектирани, за да насърчават инвеститорите при поемането на по-големи рискове.

Мъките на Banco Espirito Santo може и да са били добро извинение за някои инвеститори да приберат част от натрупаните печалби. Пазарите се уплашиха от създаването на черна дупка. Но съществуват редица причини, поради които не можем да допуснем, че португалската банка представлява сериозна заплаха за финансовата стабилност на иберийската страна. Налице са други рискове, които трябва да вълнуват инвеститорите повече. А много от тях бяха факторите, причинили разпродажбите на борсите.

Положението на Banco Espirito Santo всъщност не бе толкова лошо в сравнение с очакванията. Въпреки това разгромът на банката със сигурност ще бъде болезнен за акционерите й, мнозина от които наскоро предприеха увеличение на капитала с 1 млрд. евро, а новите акции вече им носят загуби. От началото на годината тези ценни книжа са изгубили повече от половината от стойността си.

Но до момента няма конкретна причина, поради която проблемите на Banco Espirito Santo да причинят трудности за Португалия в дългосрочен план при наличието на някаква краткосрочна криза на доверието. Страната вече усеща ползите от програмата за дълбоки реформи.

Прогнозите са, че португалската икономика ще нарасне с темп над средните за еврозоната 1,2%, като би трябвало да се ускори до 1,5% през 2015 г. Безработицата се понижава вече седмо поредно тримесечие до 14,3% при пиковите 17,5 на сто. Този факт спомогна за възстановяването на вътрешното търсене.

Въпреки проблемите на кредитора банковата система на Португалия ще получи подкрепа както от доброто си финансово състояние, така и от новите парични мерки на Европейската централна банка, оповестени през юни.

Португалия трябва да бъде по-малката грижа на инвеститорите. Те трябва да се притесняват повече от факта, че растежът в някои от най-големите икономики в еврозоната изостава. По последна информация през юни производството се сви в Германия, Франция и Италия. Еднократни ефекти, измежду които неблагоприятни метеорологични условия, може и да са допринесли за понижението. Кризата в Украйна изглежда, че също е накърнила немския износ.

Истинското разочарование се крие в слабото възстановяване на новите „болни хора“ на Европа: Франция и Италия. И двете държави изпълняват бавно заложените реформи, с които да стимулират нарастването на производителността и конкурентоспособността в еврозоната като цяло.

Като се има предвид, че миналата седмица американската инвестиционна банка JP Morgan повиши прогнозата си за растежа на Испания за тази година до 1,5%, отразявайки напредъка по структурните реформи, кредиторът понижи прогнозата си за Италия до 0%.

Като се имат предвид размера на икономиката на Италия и мащаба на нейния публичен дълг в размер на 133% от брутния й вътрешен продукт, липсата на растеж остава най-голямата заплаха за стабилността на еврозоната.

И все пак на фона на загрижеността на много политици и инвеститори премиерът Матео Ренци изглежда прави големи политически разходи, най-вече настоявайки за промени във фискалните правила на еврозоната. Те биха позволили на Италия да заема повече, отколкото да прокарва реформи, които биха могли да повишат перспективите за растеж на Италия.