Европа и машината на времето

Разпадаща се система на международно сътрудничество

Провалът на свободните общества да поемат лидерството има своите последствия. Нещо повече, той отваря пространство за намеса на повече престъпни сили и прави невъзможно поддържането на норми в международния политически и икономически ред.

30-те години показаха, че Обществото на нациите не е ефективен инструмент за поддържане на международното върховенство на закона. Организацията не успя да спре агресията на Италия срещу Абисиния, инвазията на Япония върху Китай и подкрепата на националистите от Хитлер и Мусолини през Испанската гражданска война. Голямата депресия бе белязана и от провала на международното икономическо управление, тъй като водещите западни нации прибегнаха до протекционизъм.

Излишно е да казваме, че свободните общества на Запада направиха малко, за да защитят Украйна или Грузия от агресията на Русия. И макар че общият европейски пазар не е унищожен от търговски бариери, продължителната бежанска криза в ЕС предоставя дори по-шокиращ пример за провал на международното сътрудничество. Защитата на границите и обработването на молби за убежище в ЕС е оставено на отделните страни членки, поради което потокът от бежанци в ЕС стана проблем на общността.

Вместо единен европейски отговор – посрещане на бежанците, страните членки на ЕС отново въведоха контрол по границите, отбелязвайки края на свободата на движение в рамките на ЕС. Излишно е да казваме, че бежанската криза показва и други обезпокоителни паралели. През 1938 г. заглавие в Daily Mail предупреждава британците за „прилив на германски евреи в страната“. Сменете държавата и религията, но иначе заглавията днес са зловещо подобни.

Загубата на битките на идеи

През 30-те години защитниците на демокрацията и свободното предприемачество са в отбранителна позиция. Много западни интелектуалци са убедени в превъзходството на съветската система по времето на Сталин, въпреки че някои от тях, като Андре Жид или Артър Кьостлер, изтрезняват, след като посещават СССР. В Обединеното кралство Осуалд Мозли от Съюза на британските фашисти става уважавана политическа сила. Между другото издателят на Daily Mail, Харълд Хармсуърт, също му е фен.

Днес популистките крайни десници и крайни левици отново са във възход. В Унгария управляващата партия Фидес увеличава ксенофобската си реторика, за да привлече избиратели от Йобик, неонацистката група, която стана втората най-популярна партия в страната. В Гърция икономическата криза доведе на власт СИРИЗА, коалиция от марксисти, маоисти, самозвани „прогресивни евроскептици“ и всякакви други леви, и то с връзки с Кремъл. Лейбъристката партия в Обединеното кралство вероятно ще избере Джеръми Корбин, човек с обезпокоителна мрежа от приятели и крайни външнополитически възгледи, като лидер. Където преди са били основните политици, сега са Национален фронт, Педига, Подемос или антиимиграционната Шведски демократи, в момента водещата политическа група в страната.

Макар и обезпокоителни, всички тези тенденции са обратими. Освен това те не означават, че Европа ще изживее отново ужасния период от историята. И все пак, докато континентът не промени курса си, все по-вероятно е Европа да се превърне от предвестник на просперитета и демокрацията в много по-малко гостоприемно и доста по-опасно място.