Времето за прагматични решения на Ципрас дойде

Слушайки гръцкия министър-председател Алексис Ципрас и повторно избраното му ляво правителство, човек може да си помисли, че революцията е отложена, а не отменена, коментира Ройтерс.

Това затруднява намирането на отговор на въпроса за 64 млn. евро, загнезден в съзнанието на политиците и инвеститорите във и извън Европа: успя ли Гърция най-накрая да излезе от шест години политическа и икономическа криза или това е поредният лъжлив сигнал?

Вярно е, че до голяма степен Ципрас изостави реториката си срещу строгите икономии, с които неговата партия СИРИЗА дойде на власт през януари, довеждайки Гърция до ръба на икономическия колапс и евентуално излизане от еврозоната в рамките на шест месеца.

41-годишният премиер сега казва, че Гърция трябва колкото се може по-бързо да приложи болезнени икономически реформи, съкращаване на разходите и повишаване на данъците, включени в спасителната програма, която той прие през август, за да може отново да се върне към радикалната си социална програма през втората половина на 4-годишния си мандат.

„Това е първото гръцко правителство избрано с обещанието да приложи, а не да разкъса или предоговори от самото начало, спасителната програма“, казва в интервю икономистът от Athens University Георгиос Пагулатос.

Нещо повече, основните дясноцентристки и лявоцентристки опозиционни партии, несигурни в бъдещето си след загубата на изборите, също подкрепят плана.

Дипломати и гръцки анализатори очакват „меден месец“ до края на годината, през който правителството ще приеме ортодоксалния бюджет и огромен пакет от реформи, с който да гарантира следващата вноска от 3 млрд. евро, както и фондове за рекапитализация на затруднените банки и преговори за облекчаване на дълга.

Но бедите ще дойдат през следващата година, когато болезнените реформи в пенсиите, трудовото законодателство и обществените услуги трябва да бъдат приложени от слаба и деморализирана държавна администрация, повишаването на данъците и намаляването на помощите изяде голяма част от покупателната сила, а надеждите за разговори по дълга вероятно ще са разочароващи.

Имайки предвид нежеланието на Германия и други северноевропейски кредитори, преструктурирането на държавния дълг вероятно ще е ограничено, постепенно и обвързано с условия, които могат да намалят обществената подкрепа към Ципрас.

Остават и съмненията за компетентността на някои от министрите и липсата на опитни технократи около тях, които да накарат бюрокрацията да изпълни необходимите политики.

„Опасявам се, че липсва доверие или екип, който да приложи програмата, дори ако самите те вярват в това“, казва Янос Папантониу, бивш финансов министър, който помогна на Гърция да се присъедини към еврото.

Освен всичко друго Ципрас е изправен и пред натиск да затегне сигурността по границите и да забави наплива от мигранти и бежанци, идващи през Турция и пресичащи Гърция в посока Северна Европа, въпреки че това от друга страна може да му предостави лост за искане на нови европейски фондове.

Правителството очаква рецесията през тази и следващата година да е по-плитка в сравнение с официалната прогноза от 2,3% за 2015 г. и 1,3% през 2016 г. Но за по-ранно възстановяване ще има нужда от възвръщане на доверието и инвестициите, които засега липсват.