Времето за прагматични решения на Ципрас дойде

При посещението си в САЩ през миналия месец Ципрас обяви, че е възстановил политическата стабилност, слагайки край на дебата за евентуален изход на Гърция от еврозоната и спечелвайки мандат за прилагането на трудни реформи. Той призова инвеститорите да се завърнат в страната.

Но опитите да се възползва от младежкия си чар и неуверения си английски пред харизмата на бившия американски президент Бил Клинтън с цел привлечане на международен капитал, се сгромолясаха, когато Ципрас отново попадна в баналностите, че Гърция е люлка на демокрация.

Миналата седмица той заяви пред парламента, че няма да позволи на чуждестранни фондове да дойдат в Гърция, за да изкупят необслужваните заеми и да провалят балансите на четирите големи банки. Правителството обаче засега не предлага алтернативно решение, което да позволи на кредиторите отново да дават заеми на здрави бизнеси и домакинства.

Пречки, вариращи от синдикати и протести на местните власти до съдебни действия и политически отстъпления, възпират потенциалните купувачи на пристанища, летища и държавни недвижими имоти.

Под натиска за изплащане на дълга на Гърция правителството е решено да избегне експресните продажби и да остане идеологически против приватизацията.

Канадската минна компания Eldorado, с една от най-големите инвестиции в Гърция от началото на кризата, през миналата седмица спечели разпореждане на съда, което ѝ позволява да възобнови подготвителната си работа в златна мина в северна Гърция, внезапно спряна от левия енергиен министър точно преди изборите. За пръв път синдикатите протестираха на страната на работодателя си, а не опитвайки се да спрат разпродаването на държавна собственост.

Как ще се извърши рекапитализацията на банките също е от съществено значение за рестартиране на икономиката. Ако акционерите и висшите облигационери са сериозно ударени, а банките се национализират, това ще възпре бъдещите инвестиции в Гърция.

Ако капиталовият недостиг е под първоначалните опасения за 25 млрд. евро и се достигне до сделка за справедливо споделяне на бремето, тогава капиталовият контрол, наложен през юни, може да бъде отменен, като около 40 млрд. евро, скрити под дюшеците на гърците, може да се върнат обратно в банките и бизнесите отново да започнат да функционират.

Йенс Бастиан, инвестиционен консултант и бивш член на специалната група на Европейската комисия (ЕК), която помагаше на Гърция преди СИРИЗА да я изгони, казва, че чуждите инвеститори са по-заинтересовани от изкупуването на пасивите на банките отколкото от рисковия им акционерен капитал.

„Има два отделни въпроса“, казва Бастиан, който работи за консултантската къща MacroPolis. „Как (гръцките лидери) се държат по силата на меморандума (за спасителната програма) и как ще се държат, когато не са обвързани с него и могат да действат по начин, неблагоприятен за чуждите инвестиции“.

Така че макар Ципрас да има най-добрия шанс от всички гръцки лидери от поколение насам да създаде истинска икономическа трансформация, той ще трябва да зареже още от идеологическите си твърдения и да представи дългосрочна визия, компетенция и тактически политически умения, за да се справи с предизвикателството.

Всичко за дълговете на Гърция четете тук