Може ли светът да оцелее без икономически растеж?

Може ли световният ред да оцелее без растеж?

Трудно е да си го представим в момента, но човечеството е постигало малък или никакъв икономически растеж в продължение на хилядолетия, припомня New York Times. Във Византия и Египет доходът на глава на населението в края на първото хилядолетие е бил по-нисък от този в зората на християнството. Голяма част от Европа не отбелязва растеж през 500-те години преди Индустриалната революция. В Индия реалният доход на глава на населението се свива непрекъснато от началото на 17-ти до края на 19-ти век.

Докато световните лидери се събират в Париж, за да постигнат споразумение за ограничаването и в крайна сметка спирането на емисиите от задържащите топлина парникови газове, има един въпрос, който е малко вероятно да бъде открито обсъждан по време на двуседмичната конференция, организирана от ООН. Въпреки обаче той виси във въздуха: може ли цивилизацията, такава, какво я познаваме, да оцелее отново с нулев растеж?

Отговорът е елементарен - не.

Икономическият растеж започва да се разпространява малко по малко в цял свят само преди около 200 години. Два са основните му двигатели: иновациите и огромното количество енергия, генерирано на въглеродна основа, по-голямата част от което се добива от изкопаеми горива като въглища и нефт. С оглед на климатичните катаклизми, приближаващи от десетилетия насам, застъпниците на околната среда, учените и дори някои политически лидери поставиха предложението си на масата: световното потребление трябва да спре да расте.

„Това е едва доловима и до голяма степен непризната част от плана за околната среда и климата на някои хора“, казва Майкъл Грийнстоун, директор на Института за енергийна политика към University of Chicago.

Понякога обаче тя не е чак толкова трудно доловима. Екологът от Станфорд Пол Ерлих от десетилетия насам твърди, че трябва да забавим както ръста на населението, така и на потреблението. В разговор с New York Times той цитира икономиста Кенет Боулдинг: „Всеки, който вярва, че експонциалният растеж може да продължи завинаги в един ограничен свят е или луд, или икономист“.

Предложението, че растежът трябва да спре често се появява сред левия край на екологичното движение, в публикации на защитника на околната среда Бил МакКибън, например. То обаче съществува и в академичната литература.

Питър Виктор от York University in Canada, например, публикува изследване озаглавено „Растеж, липса на растеж и климатични промени: анализ на сценариите“ (Growth, degrowth and climate change: A scenario analysis), в което сравнява въглеродните емисии на Канада с три икономически пътища до 2035 г.

Ограничаването на растежа до нулата, открива той, има скромно влияние върху въглерода, изпускан във въздуха. Само при ситуацията на „липса на растеж“ - при която доходът на глава на населението в Канада се свива до нивото си от 1976 г., а средните работни часове на служителите в страната се намаляват с 75%, успява значително да намали емисиите.