Наистина ли НАТО съществува все още

Лесно е да си представим как може да се развие сценарият: Полша и Балтийските страни ще изискат по-силна реакция, за да предотвратят друго анексиране подобно на това на Крим.

Германците и французите ще призова за преговори с Москва, съмнявайки се, че Член 5 ще бъде ползван. Гърците, италианците и испанците ще покажат ясно, че икономиките им вече са пострадали достатъчно от санкциите срещу Русия след анексирането на Крим.

А голяма част от европейското общество, манипулирано от руска пропаганда, ще зададе въпроса дали руснаците не са били донякъде прави в опита си да подкрепят събратята си в Балтийските страни.

Дали пък империалистическите Съединени щати не са тези, които всъщност предизвикват всичко това, ще кажат някои, точно както агентите на Вашингтон стоят зад преврата в Киев.

Създателите на договора на НАТО през 1949 г. с основание са можели да разчитат на нещо, наречено западен патриотизъм. Или поне такива настроения са съществували на правителствено ниво. Днес обаче той отстъпва пред относителността и неувереността. Това, което преди бяха стабилни принципи на външната политика, сега са разменна монета в предизборните кампании и вляво, и вдясно.

Социалдемократическата партия на Щайнмайер иска нов коалиционен партньор и се опитва да се отвори към избирателите, които възприемат НАТО най-малкото като ко-агресор на шахматната дъска на Евразия. А Доналд Тръмп се нахвърля върху НАТО, за да предизвика усещане за несправедливост в САЩ, обвинявайки европейските съюзници, че „ограбват“ американския данъкоплатец.

Барак Обама използва различни думи, за да заяви същата позиция. Той нарече европейците „авантаджии“, които не искат да похарчат „своя справедлив дял“ за отбрана – твърдение, което със сигурност не е погрешно, пише Битнер.

НАТО се опитва да се пребори с този упадък, раздрънквайки най-голямата си сабя. Източници от Алианса казват, че ядреното възпиране е топ приоритет. Статия, публикувана в списанието NATO Review, явно артикулира новата позиция.

Това, което е нужно в момента, казва статията, е „акцентиране върху крайните мерки и възпиращия характер на ядрените оръжия“. Щабът на НАТО иска да направи Балтийските страни това, което беше Берлин преди: ядрена бодлива тел. Германското правителство обаче може да отхвърли това, определяйки го за дори по-голяма провокация към Москва. Това, което е имало за цел да засили решимостта може да създаде повече разцепления в съюза.

НАТО винаги е бил брак по сметка, но не и такъв без привързаност. Но предвид всички тези съмнения, разрушителни за алианса – политическата му цялост, разпокъсаните причинно-следствени вериги и спорове за разходите за сигурността, трудно е да си представим, че Европа и САЩ биха написали отново Член 5, ако имаха такава възможност през 2016 г.