Парите в гръцката хазна ще стигнат за пет месеца

Без нови плащания по третата спасителна програма парите в хазната на Гърция ще стигнат за покриване на задълженията в следващите пет месеца, изчисли Eurobank в свой анализ, цитиран от „Катимерини“. Според изследването на банката, въпреки оптимистичните очаквания на политиците, Атина ще трябва да разчита на заеми, за да покрие дълговете и след 2023 година.

През 2017 година Атина ще дължи средно по 750 млн. евро на своите кредитори на месец, но без да бъде взет предвид юли, изчисляват още от банката. Юли ще бъде критичен за хазната, защото тогава правителството ще има да връща 7,4 млрд. евро от своите задължения.

Това означава, че Гърция ще може да се справи със собствени средства в следващите пет месеца от годината.

Приключването на втория преглед на програмата и изплащането на предвидените траншове възможно най-скоро обаче ще излъчи силен позитивен сигнал за бизнес климата в страната. Правителството се бори и споразумението с кредиторите да позволи влизането на Гърция в програмата на Европейската централна банка (ЕЦБ) за количествените облекчения през пролетта.

Третата програма за южната ни съседка изтича през лятото на 2018 година. Ако няма значително забавяне в траншовете, страната ще може да покрие своите дългове, благодарение и на собствените приходи, посочват от банката.

Гръцкото правителство полага много усилия да постигне споразумение по втория преглед на програмата до края на месеца. През седмицата финансовият министър Евклид Цакалотос разговаря с френския си колега Мишел Сапен и с комисаря по икономическите и финансови въпроси Пиер Московиси, пише Ana Mpa.

В Атина са обнадеждени, че развръзката на преговорите предстои и тя ще бъде позитивна за страната. „Всички страни търсим решение и никой не създава проблеми“, коментира Цакалотос след срещата си с европейския комисар в Брюксел.

Московиси посочи, че някои от различията между Гърция и кредиторите не са изгладени, но изрази надежда за бързото им решение.

За кратко Гърция и кредиторите се сблъскаха по отношение на раздадените от правителството коледни бонуси за уязвимите пенсионери. Цакалотос и гръцкият премиер Алексис Ципрас обаче успяха да убедят своите партньори, че мярката е еднократна и за нея ще бъдат използвани средства от преизпълнението на бюджетните приходи.

Съмненията около действията на Атина накараха европейските институции да замразят мерките за облекчаване на гръцкия дълг. Засега няма официално съобщение, че те все пак ще бъдат изпълнени, но Европейският стабилизационен механизъм (ESM) вече се подготвя за това и набира финансиране.

Вторият преглед на гръцката спасителна програма ще бъде на фокус на заседанието на Еврогрупата, насрочено за 26 януари. ЕЦБ пък може да разгледа включването на Гърция в своята програма по време на срещата си на 9 март.

За Атина е от ключово значение да приключи бързо критичните разговори, защото в най-големите европейски икономики, които са и най-големите кредитори на страната, предстоят ключови избори и не е ясно дали Алексис Ципрас ще може да разчита на лидери, които до голяма степен успя да превърне в свои съюзници, като например Ангела Меркел.

Във Франция, която е голям защитник на Гърция, със сигурност ще има смяна на караула - Франсоа Оланд се отказа да се бори за нов мандат.