Тръмп - президентът, който е готов да остане аутсайдер

Доналд Тръмп пое поста президент на САЩ в петък по същия начин, по който проведе своята предизборна кампания - залагайки на смес от търговски похвати за убеждаване и голо презрение към установения политически ред.

И правейки това, той изпрати ясен сигнал към страната и света: че планира да управлява така, както управляваше кампанията си, отказвайки да съчетае действията си дори с Републиканската партия, като залага на отправянето на посланията си директно към американския народ, пише в свой анализ Ройтерс.

Тръмп не направи нищо, за да разсее опасенията, че ще пренесе култа към личността, който видяхме в предизборната му кампания, директно в Белия дом, и не предложи почти нищо, за да се помири с десетките милиони американци, които не гласуваха за него в изпълнените с най-големи разногласия избори в съвременната история на САЩ.

Тръмп предложи апокалиптична визия за реалността: една Америка, обсадена от престъпността, имиграцията, тероризма и нечестните търговски сделки.

“Американската сеч спира точно тук и спира точно сега”, обеща той, представяйки се като защитник на обикновения американец.

Мрачната картина, с която Тръмп скицира страната, се изправя лице в лице с доказателства, че икономиката е в добро състояние, престъпността намалява, а сигурността и безопасността не са застрашени.

След като предупреди хората относно степента на проблемите, Тръмп предложи, както направи и по време на предизборната си кампания, че той и неговото “движение” са единственото решение. Той не спомена републиканците в Конгреса, с които може да си партнира в управлението, и със сигурност пропусна демократите, които яростно му се противопоставят.

По време на кампанията си Тръмп се държеше като аутсайдер. И вчера, докато отправяше речта си, стана ясно, че възнамерява да остане такъв - бунтовнически лидер, който поема властта, докато единият му крак все още е на бойното поле. Продължавайки популистките теми от предизборната си кампания, той осъди политиците, посочвайки, че от години те са просперирали за сметка на обществото. Той се отказа от по-сериозна реторика, типична за такива случаи, залагайки на по-слаби и популистки коментари.

“Политиците просперираха, но изчезнаха работните места и фабриките затвориха врати”, заяви той. “Властта защити себе си, но не и гражданите на нашата страна”.

“Ние прехвърляме властта от Вашингтон и ви я даваме обратно на вас, хората на Америка”, коментира още той.

В речта си Тръмп подчерта, че от този ден нататък страната ще се управлява с нова визия, поставяйки САЩ на първо място. Неговите предложения за по-големи разходи за инфраструктура, по-силен граничен контрол и силна изолация в някои отношения, може да не отговарят напълно на приоритетите на републиканците. Същевременно той успокои притеснените републиканци с избора си на кабинет и с плановете си бързо да започне с опитите да премахне част от прогресивните политики на досегашния президент Барак Обама. 

Според историци в речта на Тръмп се е чуло ехото на Франклин Д. Рузвелд. Новият държавен глава спомена “забравените” американци, оставени на заден план от търговските сили и глобализацията. Чуха се и думите на Ричард Никсън за “мълчаливото мнозинство”. Експертите откриха и връзка с някогашните заявки на Роналд Рейгън за възвръщането на величието на нацията.

Но според Джулиан Зелизър, историк от Принстънския университет, в думите на Тръмп “има повече гняв”, отколкото в миналото, докато той подчертаваше акцентите в речта си чрез по-категорични жестове с ръце.

Като цяло новият президент прекара малко време в опити да се хареса на по-голям брой американци, които не го одобряват, според проучвания на общественото мнение. Речта му може би отразява най-много думите на Рейгън от 1981 г., в които тогавашният президент говори за “празни индустрии” и икономически проблеми. Но Рейгън наследи една икономика, бореща се със стагфлация и 7,5% безработица. За сравнение при управлението на Обама икономиката добави работни местта в частния сектор в 80 последователни месеца, а безработицата е 4,7%.

Картината, нарисувана от Тръмп, “вероятно не е онази, която всички американци споделят”, твърди Томас Алан Шварц, историк от Университета Вандербилт. И все пак той насочва темата към “усещането за национална криза и спад”.

56-годишната Белинда Бий, дошла да види Тръмп от Мурсвил, Северна Каролина, твърди, че вярва, че той ще се бори успешно с ислямския тероризъм и ще остане политически аутсайдер.

“Страната сега принадлежи на народа, а не на политиците”, обобщава тя.