Какво е заложено на карта при преговорите за Гърция

Гръцката криза може да се завърне отново с пълна сила най-късно през лятото. По време на дългоочакваното заседание на Еврогрупата в понеделник не бе постигнат значителен напредък. Въпреки че според данни на гръцкото правителство през следващата седмица представители на Тройката отново ще дойдат в Атина, за да направят преглед на изпълнението на мерките за реформи, все още е открит въпросът дали след това Гърция всъщност ще получи нови средства.

Освен това продължава да не е ясно дали Международният валутен фонд (МВФ) ще участва финансово в настоящата програма. А това според германския министър на финансите Волфганг Шойбле е предпоставка за продължаването на програмата. 

Ето защо е напълно възможна нова ескалация на кризата, заради което Гърция отново е във фокуса на международното внимание. Но според доцента по социална антропология в University of St. Andrews Даниел Найт кризата сред населението не си е отивала, а последиците от политиката на строги икономии стават все по-видими с всеки изминал ден.

В материал за англоезичния сайт The Conversation Найт пояснява, че част от работата му е била да опише живота на жителите в Централна Гърция по време на тези национални и международни кризи. От 2003 г. той е извършвал теренна работа в наброяващата 80 хил. жители голяма община Трикала, която се намира в най-плодородните равнини на Тесалия, регион от континентална Гърция. През 1881 г. Тесалия е била включена в съвременната гръцка държава и е известна с големите още от османския период имоти. Дори и днес Тесалия е нарича „житницата“ на страната.

Преди да избухне финансовата криза, по оживените улици на Трикала „е можело да се вдиша“ въздухът на просперитета. Експанзия на строителната индустрия, развити обществени услуга и сигурни селскостопански пазари, които са били подкрепяни от инициативи на ЕС и еврочленството, са гарантирали почти 30 години на непрекъснат социално-икономически прогрес. Никой не е можел да си представи какви ужасни последствия ще има икономическият срив от 2009 г.

През октомври 2009 г. тогавашното гръцко правителство „открива" в хода на глобалната рецесия, че гръцкият дълг е неустойчив, а бюджетният дефицит не може да се свие. Оттогава Гърция е получила от Европейската централна банка, Европейската комисия и Международния валутен фонд помощи в размер на 326 млрд. евро в замяна на ангажимент за строги мерки за икономии.

Отразяването на темата от концентрираните предимно върху Атина медии описва последиците от строгите икономии главно чрез картините на масови протести, възхода на крайно дясната партия „Златна зора" и трудностите по настаняването на бежанци от Близкия изток. Атина е центърът на политическата и икономическата власт и е дом на около половината от гръцкото население, като за това и  фокусът върху мегаполиса е разбираем.