Какво е заложено на карта при преговорите за Гърция

Но това също така означава, че заради драматичните заглавия често се пренебрегва това, какво означава кризата за обикновените гърци. В Трикала хората трябва да се справят с нея всеки ден – да мислят за отопление на домовете си, за храна на масата, за издържане на семействата си и за запазване на социалния си статус. Те се страхуват, че историята може да се повтори. Това е история на неоколониализъм, почти окупация и отровено бъдеще.

Даниел Найт е анкетирал десетки хора, чиито живот е белязан от нови данъци, съкращения на пенсии и растящата безработица. Страхът от завръщане към времето на Големия глад през Втората световна война е широко използван от редица партии. А една програма на ЕС, предназначена за намаляване на държавния дълг чрез инсталиране на слънчеви панели по обработваемата земя, се счита от редица местни за връщане към епохата на германската и османската окупация.

Често Найт чува от местните, че „историята се повтаря“, че „времето е замряло“ и че „ние ще се върнем обратно в по-ранните времена на страдание и бедност". Всичко това според него означава, че днес преобладава един вид загуба на представа в Трикала - объркване за това къде и кога са хората по времевата линия на социалния напредък, който някога представляваше обещание за една неолиберална Европа.

Хората тук са ядосани най-вече и от начина, по който от началото на икономическата криза се провежда енергийната политика. От 2011 г. насам слънчевата енергия се хвалеше както от гръцкото правителство, така и от ЕС като начин за погасяване на дълга. В целия регион стартираха мащабни програми за соларна енергия – от домакински инсталации до разработването на соларни паркове на земеделска земя.

Но въпреки значителните капацитети за усвояване, местните общности не получават почти нищо от произведената енергия. Вместо това тя се консумира в градските центрове на Гърция, а в дългосрочен план се планира да се изнася за Германия. Това означава, че слънчевата индустрия не е нищо повече от една нова добивна промишленост.

А тъй като хората вече не могат да си позволят високите цени за нафта, за да ползват своите системи за централно отопление, а градът все още няма газови линии, в зимите след 2012 г. се е наблюдавало масово завръщане към изгарянето на дърва в открити огньове по дворовете и в печки – практики, популярни през 70-те години. Тежък гъст дим обвива селата в региона, защото хората изгарят всичко възможно, включително и стари мебели, обувки, дрехи и неподходящ дървен материал. Откритият огън се е превърнал бавно в национален здравен и екологичен риск, а правителството апелира хората да се върнат към нафтеното отопление.

По този начин два изключително различни енергийни източника - високотехнологичните соларни системи и дървата – се превърнаха в отличителния символ на икономическата криза: единият е свързан с по-чиста, по-зелена енергия, футуристична устойчивост, ултрамодерност и международен политически консенсус. Другият извиква в съзнанието образи на предмодерната неустойчивост, замърсяването, бедността и връщане към статут на селячеството. И двете са симптоматични за това как хората гледат на мерките за икономии - те предизвикват чувство на окупация и неоколониализъм, пише авторът.

Местните хора често му задават един въпрос: „Кога ще свърши това“. За хората е трудно да видят светлина в края на тунела заради все по-високите данъци, намаляването на заплатите и редица непопулярни мерки на властите. Изтощението след седем години на криза, от която очевидно няма отдих, засяга способността на гърците да си представят по-добро бъдеще. Чувството за безпомощност се изразява както от по-младото, така и от по-възрастното поколение. Но докато по-възрастните знаят, че те няма да доживеят да видят бъдещето след кризата, младите хора са пълни с недоверие, презрение и апатия.

Няколко последователни правителства обещаваха връщане към растежа и изход от кризата - обещания, които вече са доказали, че са празни думи. Стела, магазинер в Трикала и майка на двама тийнейджъри, обобщава това чувство така: „Бюрократите и политиците в Берлин и Брюксел ще решат дали имаме бъдеще или не. Те ще решат дали ще сме живи, или ще умрем".

Точно това е заложено на карта в следващите месеци по време на срещите на европейските министри на финансите, и то не само по отношение на договарянето на погасяването на дълга. Техните решения ще дадат малко повече яснота за това как ще изглежда бъдещето за гърците.