Но това също така означава, че заради драматичните заглавия често се пренебрегва това, какво означава кризата за обикновените гърци. В Трикала хората трябва да се справят с нея всеки ден – да мислят за отопление на домовете си, за храна на масата, за издържане на семействата си и за запазване на социалния си статус. Те се страхуват, че историята може да се повтори. Това е история на неоколониализъм, почти окупация и отровено бъдеще.
Даниел Найт е анкетирал десетки хора, чиито живот е белязан от нови данъци, съкращения на пенсии и растящата безработица. Страхът от завръщане към времето на Големия глад през Втората световна война е широко използван от редица партии. А една програма на ЕС, предназначена за намаляване на държавния дълг чрез инсталиране на слънчеви панели по обработваемата земя, се счита от редица местни за връщане към епохата на германската и османската окупация.
Често Найт чува от местните, че „историята се повтаря“, че „времето е замряло“ и че „ние ще се върнем обратно в по-ранните времена на страдание и бедност". Всичко това според него означава, че днес преобладава един вид загуба на представа в Трикала - объркване за това къде и кога са хората по времевата линия на социалния напредък, който някога представляваше обещание за една неолиберална Европа.
Хората тук са ядосани най-вече и от начина, по който от началото на икономическата криза се провежда енергийната политика. От 2011 г. насам слънчевата енергия се хвалеше както от гръцкото правителство, така и от ЕС като начин за погасяване на дълга. В целия регион стартираха мащабни програми за соларна енергия – от домакински инсталации до разработването на соларни паркове на земеделска земя.
Но въпреки значителните капацитети за усвояване, местните общности не получават почти нищо от произведената енергия. Вместо това тя се консумира в градските центрове на Гърция, а в дългосрочен план се планира да се изнася за Германия. Това означава, че слънчевата индустрия не е нищо повече от една нова добивна промишленост.
А тъй като хората вече не могат да си позволят високите цени за нафта, за да ползват своите системи за централно отопление, а градът все още няма газови линии, в зимите след 2012 г. се е наблюдавало масово завръщане към изгарянето на дърва в открити огньове по дворовете и в печки – практики, популярни през 70-те години. Тежък гъст дим обвива селата в региона, защото хората изгарят всичко възможно, включително и стари мебели, обувки, дрехи и неподходящ дървен материал. Откритият огън се е превърнал бавно в национален здравен и екологичен риск, а правителството апелира хората да се върнат към нафтеното отопление.
По този начин два изключително различни енергийни източника - високотехнологичните соларни системи и дървата – се превърнаха в отличителния символ на икономическата криза: единият е свързан с по-чиста, по-зелена енергия, футуристична устойчивост, ултрамодерност и международен политически консенсус. Другият извиква в съзнанието образи на предмодерната неустойчивост, замърсяването, бедността и връщане към статут на селячеството. И двете са симптоматични за това как хората гледат на мерките за икономии - те предизвикват чувство на окупация и неоколониализъм, пише авторът.
Местните хора често му задават един въпрос: „Кога ще свърши това“. За хората е трудно да видят светлина в края на тунела заради все по-високите данъци, намаляването на заплатите и редица непопулярни мерки на властите. Изтощението след седем години на криза, от която очевидно няма отдих, засяга способността на гърците да си представят по-добро бъдеще. Чувството за безпомощност се изразява както от по-младото, така и от по-възрастното поколение. Но докато по-възрастните знаят, че те няма да доживеят да видят бъдещето след кризата, младите хора са пълни с недоверие, презрение и апатия.
Няколко последователни правителства обещаваха връщане към растежа и изход от кризата - обещания, които вече са доказали, че са празни думи. Стела, магазинер в Трикала и майка на двама тийнейджъри, обобщава това чувство така: „Бюрократите и политиците в Берлин и Брюксел ще решат дали имаме бъдеще или не. Те ще решат дали ще сме живи, или ще умрем".
Точно това е заложено на карта в следващите месеци по време на срещите на европейските министри на финансите, и то не само по отношение на договарянето на погасяването на дълга. Техните решения ще дадат малко повече яснота за това как ще изглежда бъдещето за гърците.


Проверяват нов възможен инцидент с кораб край Калиакра
Спипаха кьоркютук пиян шофьор в село край Варна
Месец по-късно: Откриха и върнаха телефон, откраднат след нападение от възрастна жена във Варна
Много малко електронни магазини са въвели задължителната функция “Откажи се от договора”
Великобритания подкрепя стремежа за нови такси върху замърсителите
Синдикати готвят нови протести заради поскъпването на живота във Франция
Дронове за $500 подлагат на тест авиационната сигурност в Европа
Вл. Панев: Моделът на растеж, основан на потребление, е изчерпан
Петролът поевтиня заради възстановените доставки и сигналите на САЩ за Иран
Огромна скала падна върху пълно с хора Peugeot
Toyota на съд заради продажба на дефектен модел
От старо BMW до пикап с дупка във вратата - новият Джеймс Бонд предпочита трошки
Защо моторното масло старее дори когато автомобилът не се кара
Току-що закупен автомобил BYD изчезна от автосалон
Българин под домашен арест вилня в италианска болница, потроши медицинска апаратура
Валери Тодоров пред Dnes.bg: Кой ще плати мира в Украйна?
Заради авария на Рилския водопровод - вижте къде ще бъде спряна водата утре
В РСМ: Случаят с Ива Михайлова все повече намирисва на постановка на българските служби
преди 9 години Гърция е силно нереформирана държава задръстена е с такива невероятни лицензионни и протекционистични режими че ви бедна фантазията аз говоря от личен опит бил съм там и по бизнес и по търговия и да работя,една социална полукумонистическа администрация безумни огромни държавни предприятия с назначени отгоре директори нямам думи.Франция е подобна.Но да се върна на Гърция,ако си бяха направили реформите,щяха да постигнат това което постигнаха Португалия Испания Ирландия а именно да се върнат към растежа. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години После да не се чудиш на популистите в Германия, Франция и Гърция.В момента, в който посегнат на "долните ***", ще го свалят и ще си инсталират нов "Ципрас" и така, докато не им писне и не теглят една дълга на целия ЕС. Впрочем няма да са само те. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години Хаха, кой кого търгува??? Банките ги изнудват през Меркел и Юнкер. Продават си пристанищата, летищата и т.н. Това ли е сделката? А кога ще има изход от тази ситуация? Отговорът е "никога". Страни като Гърция държат големите банки живи! Там те печелят пари, които отдавна никъде другаде немогат да направят. А започнат ли да отписват милиардите гръцки дълг, тогава заминават на бунището. Това е играта, губещите са гърците, които ще трябва да си продадат и долните ***, под предтекст, че трябвало да пестят и да плащат повече данъци...С Ципрас имаше проблем отначало, когато беше нов и си помисли, че може да се опълчи на дълг от 500 млрд. После му свиха крилата, Варуфакис му тегли една майна. Сега ЕС и кредиторите нямат никакъв проблем да отпускат редовно милиарди "помощ" на "гърците отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години На картата за преговори е заложена... геополитическата карта на Европа.И гърците много добре я търгуват до тук. отговор Сигнализирай за неуместен коментар