Общата икономическа цена на пушенето прескача 1,4 трлн. долара на година

Общата икономическа цена на пушенето, включително и загубите от производителност, от смъртност или инвалидност - са в размер на повече от 1,4 трлн. долара на година. Това се казва в ново проучване на Световната здравна организация (СЗО), в което се изследват икономическите и здравни проблеми, свързани с употребата на тютюн в света.
Според прогнозни данни, ако се запазят сегашните негативни тенденции в разпространение на вредния навик, в края на 21 век ще има най-малко 200 млн. смъртни случая сред настоящите и бъдещи пушачи.

Проучването на СЗО установява, че болестите, причинени от пушенето в САЩ, причиняват вреди за близо 422 млрд. долара като разходи за здравеопазване годишно, което представлява почти 6% от глобалните разходи за здравеопазване. 

Изследването отчита, че пушачите са изправени пред три пъти по-висок риск от смърт в сравнение с непушачите, което води до загуба на най-малко едно десетилетие от живота на всеки страстен пушач. Ако страстен пушач се откаже от цигарите на 40-годишна възраст, той прибавя поне още 10 години живот, сочи анализът. Спирането на цигарите на 50-годишна възраст прибавя нови 6 години живот, а на 60-годишна възраст - нови 4 или 5 години живот.

Според анализа, употребата на тютюн спада в повечето страни с високи доходи, но нараства изключително много в страни с ниски и средни доходи. В момента над 80% от световните смъртните случаи от рак, диабет, сърдечни и белодробни заболявания се срещат в страните с ниски и средни доходи, и това несъответствие е вероятно да расте на базата на съществуващите модели на употребата на тютюн.

Като положителен пример в борбата с тютюнопушенето СЗО дава Канада, където в момента има над 1 млн. повече бивши пушачи, отколкото само преди едно десетилетие.

На другия полюс е Китай, където производство на цигари се е увеличило с около 30 на сто за последното десетилетие и там се консумират близо 40% от цигарите в света.

Ежегодно в света умират над 6 млн. души от заболявания, причинени от употребата на тютюн. Към 2030 г. се очаква техният брой да достигне 10 милиона и тютюнопушенето да се превърне във водеща самостоятелна причина за смърт в световен мащаб, установява проучването, цитирано от БТА.

Според данни от анализа - в европейския регион на СЗО тютюнопушенето формира около 12% от глобалното бреме на болестите и е причина до 20% от всички смъртни случаи. За България тези показатели са съответно 13 и 12 процента.

Пушачи са 37 на сто от пълнолетните българи

Данни от национално проучване на факторите на риска за здравето на нацията за периода до 2020 г., проведено у нас от Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА) през 2015 г. показват, че 37 на сто от възрастното население в страната пуши цигари. Като цяло жените пушат по-малко – 33% в сравнение с мъжете – 42%. Почти всеки трети от анкетираните е ежедневен пушач - 59 на сто от мъжете и 57 на сто от жените пушат всекидневно, се отчита в доклада на НЦОЗА.

Ежедневните пушачи у нас, които са пушили над една година, са по-често мъже – 92%, на възраст между 35 и 64 г. Пушачите с дълъг стаж от 26 и повече години, са около 37%. И при двата пола - пушещите над 20 цигари дневно - са около 2%. По-голямата част от жените пушат по около 10 цигари дневно, а мъжете - по около 15 цигари дневно.
Преобладаващата част от анкетираните са пропушили на 16-20 годишна възраст – 59% мъже и 57% жени. Започнали са да пушат на 10-15-годишна възраст, съответно 21% от мъжете и 13% от жените у нас.

Всеки пети пушач у нас иска да спре цигарите

Изследването показва, че само всеки пети пушач иска да спре цигарите - съответно 20% от жените и 22% от мъжете. Тревожен е обаче фактът, че около половината от пушачите въобще не желаят да откажат цигарите.

Никотинова зависимост се установява при 56 на сто от пушачите, които съобщават, че запалват първата цигара през първите 30 минути след събуждане от сън – 56% от мъжете и 49% от жените. Сред отказалите цигарите преобладават мъжете над 45-годишна възраст и жените между 25 и 54 г.

Проблемът с тютюнопушенето сред подрастващите продължава да е актуален, отчита още докладът на НЦОЗА.
Основните данни показват тревожни факти и тенденции във връзка с подрастващото поколение у нас: над 30 на сто от българските ученици са правили опити да пушат цигари. Относителният дял на момичетата, експериментирали с цигарите, е по-висок от този на момчетата - 40 срещу 35%.

Освен това 28 на сто от момичетата и 21 на сто от момчетата са и настоящи пушачи. Тютюнопушенето е значително по-разпространено сред 15-19-годишните – 38%, отколкото сред тези на 10-14 г. - едва 6%. Сред пушачите на възраст 10-14 г. преобладават момчетата, а сред тези на 15-19 г. - момичетата.