Кипър най-сетне въвежда здравно осигуряване

Последната страна член на Европейския съюз без система за универсално здравно осигуряване се “предаде”.

“Исторически ден за една от най-радикалните и определящи реформи”, нарече президентът на Кипър Никос Анастасиадис гласуването в парламента на 16 юни, когато след 4-часов дебат единодушно бе одобрен пакет от закони, даващ “зелена светлина” на новата национална здравна система /National Health Scheme, или Gesy /ΓεΣΥ/ по абревиатурата ѝ на гръцки език/.

“Това е краят на една дълга и болезнена процедура за реформа на сектора на здравеопазването, автономия на държавните болници и въвеждането на общия здравен план”, заяви здравният министър Йоргос Памборидис. Юрист по образование, той е третият на този пост в правителството на Никос Анастасиадис от 2013 г. насам.

И европейският комисар по здравеопазване и безопасност на храните д-р Витянис Андрюкайтис не остана равнодушен и само часове след гласуването приветства постигнатото решение. “Универсалното здравно покритие е от ключово значение, за да се гарантира, че всеки гражданин има достъп до здравеопазване, и то върви ръка за ръка с европейския социален стълб”, коментира той

дългоочакваната успешна крачка,

която направиха кипърското правителство и парламент.

Приетите закони регламентират основата на новата национална здравна схема – нейната институционална и оперативна рамка, автономията на държавните болници и създаването на единна организация за тяхното ръководство, размера на осигурителните вноски. 

Това стана 16 години след приемането в Кипър през 2001 г. на първия закон за здравното осигуряване, след който не последва реално развитие. Въз основа на неговите разпоредби обаче за администриране на планираната нова система през същата година бе създадена Организация за здравно осигуряване /Health Insurance Organisation/, която просъществува през всичките тези години досега, подготвяйки се да изпълнява мисията си.

Четирима президенти поставяха въвеждането на новата здравна схема като една от основните цели в програмата си за мандата. В резултат следваха дискусии, изменения на подготвени законопроекти, политически разногласия, протести и стачки на лекари и медицински сестри и… нови отлагания на реформата.

Дори тройката международни кредитори със своите строги изисквания не можа да се пребори за влизането в сила на новите правила в здравеопазването. Изграждането на новата национална здравна система залегна в сключения меморандум между нея и Кипър през март 2013 г. и бе едно от задължителните условия, за да може изпадналата в тежка финансова и икономическа криза страна да получи траншовете от спасителния заем.

Здравната реформа бе договорена като част от програмата за икономическо възстановяване на Кипър, която също трябваше да допринесе за повишаване на ефективността в публичния сектор и по-целесъобразното разходване на средствата в него. Работата по нея започна още през първата година на изпълнение на споразумението с международните кредитори, а през януари 2014 г. правителството на Кипър обяви, че е готово да им представи програмата за поетапното въвеждане на здравното осигуряване. Няколко мисии на международните кредитори специално се занимаваха с разчетите и организацията на новата система. Неколкократно сроковете за въвеждането й бяха договаряни между Тройката и правителството и след това... отново удължавани.

Под натиска на международните кредитори за намаляване на публичните разходи от 1 август 2013 г. бе направена частична промяна в здравната система в Кипър. Целта бе тя да се стабилизира и да “удържи” нивото на медицинско обслужване до влизането в сила на здравното осигуряване, което трябваше да стане през 2015-2016 г.

През март миналата година Кипър излезе от меморандума с Тройката, след като успешно изпълни тригодишната програма за икономическо възстановяване, без… да направи здравната реформа.