Германската позиция по "Северен поток" 2, която буди опасения за САЩ

За наблюдателите, които виждат Меркел като основен европейски противник на Путин, позицията ѝ вероятно е най-объркваща. Канцлерът помага в преговорите между Русия и Украйна. Противопоставяйки се на местна и чуждестранна опозиция, тя поддържа линията за санкции на ЕС срещу Русия заради анексирането на Крим. Стратегията ѝ изглежда като по учебник за европейско лидерство, оставяйки германските интереси на една страна заради по-голямата кауза на единството на ЕС и съпротивата срещу външни агресори.

Мълчаливата, но ясна подкрепа на канцлера за "Северен поток" 2 обаче предполага, че може би предстои корекция на тази позиция. Ангажиментът ѝ към Украйна не се поставя на съмнение и Меркел определено е бясна на лъжите на Путин. Но Германия никога не е приемала мантията на европейски или глобален лидер, която мнозина се опитват да ѝ отдадат, особено когато става въпрос за енергийна политика.

Външните лица не трябва да се изненадват, виждайки че тя действа като всяка друга европейска страна, която е по-благосклонна към собствените си потребители и компании. Американската намеса може само да засили решимостта на Германия да защитава търговските си интереси.

Тези, които се надяват на забавяне на "Северен поток" 2 по-добре да насочат поглед към Брюксел. Комисията ще се радва да задуши тръбопровода в бюрокрация, ако европейските правителства ѝ дадат шанс. Правните ѝ мозъци казват, че енергийното право на ЕС не важи за крайбрежния тръбопровод извън вътрешния пазар. Но комисията не харесва "Северен поток" 2 и няма доверие на "Газпром", който според нея се възползва от пазарното си господство.

„Ако "Газпром" бе Statoil, нямаше да имаме такъв проблем“, казва един от представителите.

Затова от "Северен поток" 2 все пак може да бъде поискано да се подчинява на части от правото на ЕС, включително достъп на трети страни до газопровода и прозрачност на ценообразуването, пише The Economist. Украинските опасения може да бъдат смекчени с настоявания "Газпром" да се ангажира с поддържането на доставки през съществуващите тръбопроводи след 2019 г., когато изтича сегашният договор.

Това може да успокои опасенията, че "Северен поток" 2 ще остави части от Европа в ръцете на руснаците за много десетилетия напред. Но преди това могат да се объркат хиляди неща.