Може ли да се завърне Берлускони?

За мнозина извън Италия това може да изглежда немислимо. Но най-горещата тема в знойното италианско лято е очакваното политическо възкресение на Силвио Берлускони.

Изхвърлен от поста от собствените му депутати през 2011 г. и осъден за данъчни измами  години по-късно, превърналият се в политик телевизионен и имотен магнат ще навърши идния месец 81 г. Все още осмиван за организирането на Бакхусови „бунга бунга“ партита докато управляваше страната, Берлускони трябва да се яви пред съда по обвинения, че е подкупвал поканени на тях млади жени да лъжесвидетелстват в предишни процеси. Но, отбеляза един коментатор, при завръщането след летните почивки през септември най-управлявалият премиер в историята на модерна Италия може да очаква „всички да го третират с уважение“, пише в свой анализ The Economist.

Как е възможно това? Партията на Берлускони „Форца Италия“ (Forza Italia) едва се надигна от дъното, което удари преди две години, когато събираше едва 10% от националния вот и бе надмината от Северната лига. „Форца Италия“ все още изостава зад по-радикалната популистка Северна лига и е изправена пред нова заплаха от лидера ѝ Матео Салвини, за когото се говори, че планира да укрепи лидерството си над италианската десница, като промени името на партията си, за да ѝ придаде национална привлекателност. 

Причината за „розовите“ перспективи пред Берлускони е съчетанието на други два политически фактора. Единият е странното положение с италианския избирателен закон – или по-скоро закони. Те са два, по един за всяка парламентарна камара, а след 2014 г. Конституционният съд премахна ключови клаузи и в двата. Остатъците са близки до пропорционално представителство в най-чистата му форма, което насърчава раздробяването.

Италианският президент Серджо Матарела призова парламента да ревизира и приведе в хармония двата си закона, но опит в тази посока се провали през юни. Реформата вероятно няма да може да се извърши навреме за следващите общи избори, които трябва да се състоят до май.

След като лявоцентристката Демократическа партия е неспособна да събере повече от 30% от гласовете, а двете основни десни партии събират всяка под половината от това, балансьор на властта вероятно ще бъде Бепе Грило от антисистемното „Движение 5 звезди“, което кръжи близо до 30-те на сто от гласовете. Но Д5З отказва да влезе в коалиция с която и да е от установените партии, което е второто обяснение за подобряващите се перспективи пред Берлускони.

Единственият предвидим начин за избягване на безизходица е правителство, съставено или подкрепено от центристки елементи на левицата и десницата. Макар че в много отношения „Форца Италия“ е солидно дясна, тя е по-умерена опция и от Северната лига, и от другата, по-малка и консервативна групировка „Братята на Италия“ (Fratelli d'Italia).

Берлускони използва лятото, за да очертае програма, заимстваща както отляво, така и отдясно, както направи смятащото се за постидеологическо „Движение 5 звезди“. Казват, че идеите му включват плосък подоходен данък, голямо покачване на прага, над който започва да се плаща той, увеличение на минималната пенсия и въвеждането на социални облаги за тези, които нямат други средства за издръжка – всичко това би трябвало да се финансира от приватизация и дълбоки съкращения в държавните разходи. Подобна програма би могла да формира основата на бъдеща коалиция с умерената левица, но би могла също да се използва за примамване на Грило извън самоналожената му изолация.

Това не означава, че Берлускони ще бъде в следващото италианско правителство. Поради присъдата той не може да заема държавни постове до 2019 г.  Но Италия така или иначе има дълга история на правителства, държани от могъщи партийни босове, които се намират извън кабинета.