Пет сепаратистки движения, които се засилват все повече

Войната беше прекратена с руско посредничество, но международните посредници не успяха да установят мирно споразумение оттогава. Напрежението ескалира и стотици хора загинаха през април миналата година в четиридневна война, която избухна по контактната линия, разделяща арменските и азерските сили. Това бяха и най-лошите боеве в региона от 23 години насам.

Населението на Нагорни Карабах в Армения обявява независимост и желание да се обединят с Армения след колапса на СССР. Армения, която осигурява финансова и военна подкрепа на региона, твърди, че Нагорни Карабах има право на самоопределяне, въпреки че не го признава за независима държава.

Азербайджан настоява, че териториалната цялост на страната трябва да бъде запазена, като уверява, че има готовност да предложи по-широка автономия на региона.

Иракски Кюрдистан

Кюрдите, живеещи в полуавтономен регион в Северен Ирак, предприеха стъпки към независимост миналия месец с референдум, обявен за неконституционен от централното правителство в Багдад.

След като 93% от участвалите в допитването подкрепиха отделянето от Ирак, Багдад спря основните финансови транзакции с региона и забрани международните полети до летището в Ербил. Съседните Иран и Турция също засилват говоренето срещу независимостта на Кюрдистан, което според тях е прецедент, който би могъл да насърчи кюрдските сепаратисти в собствените им страни.

Иракският премиер Хайдер ал Абади заяви, че не иска въоръжена конфронтация с кюрдите, но обеща да поддържа "федерална власт". Някои наблюдатели твърдят, че кюрдите искат да използват резултата от референдума, за да принудят националното правителство да реши дългогодишни проблеми с територията на Кюрдистан и с приходите от продажби на нефт.

Минданао, Филипините

Комунистическите и мюсюлманските въоръжени сепаратистки движения се разпалиха в богатия на ресурси южен о. Минданао още през 70-те години на ХХ век. Конфликтите досега са отнели над 120 хил. живота.

Мюсюлманите съставляват 20% от населението на острова и много от тях отдавна се оплакват от лошо отношение на централното правителство в Манила, което от 30-те години на миналия век насърчава християнската миграция в райони, населени с мюсюлмани.

Много от съвремените сепаратистки движения там са отцепени от доминиращото движение в региона – Националният освободителен фронт. Някои от тях прегърнаха радикалната ислямистка програма и през май имаше тежки сблъсъци в Марауи - градът с най-голямо мюсюлманско мнозинство в преобладаващо католическите Филипини. Целта беше създаването на халифат.

Шест филипински президенти през последните 30 години се опитват да посредничат и не успяват да постигнат мир. Сегашният президент Родриго Дутерте, известен най-вече с войната срещу наркотиците, наложи военна диктатура на острова през май.