Кипър приема последния бюджет на „правителството на кризата”

Кипърското правителство слага край на петгодишния си мандат, постигайки впечатляващ обрат - от финансов колапс, изправил Кипър на ръба на фалита, с налични пари в държавната хазна за по-малко от един месец, когато то встъпи в длъжност през март 2013 г., до вече три поредни години на икономически ръст, с темпове значително над средните за Европейския съюз.

Своеобразна равносметка на този кризисен период, обявен за най-трудния в историята на малката страна след трагичните събития на турската инвазия през 1974 г., е проектът за държавен бюджет за 2018 г., който в момента се обсъжда в парламента и трябва да бъде приет до края на ноември. Бюджетът е и предизборен. Той е последният, който внесе управлящото 5 години дясноцентристко правителство - на 28 януари догодина кипърци ще гласуват за нов президент на страната си /който е и ръководител на кабинета/. 

За втори мандат се бори сегашният държавен глава Никос Анастасиадис, който именно през март 2013 г. прие безпрецедентното условие на Еврогрупата за „подстригване” на банковите депозити и подписа споразумението с тройката международни кредитори /ЕЦБ, МВФ и ЕК/ за изпълнение на строга рестриктивна програма срещу спасителен заем от 10 млрд. евро. При официалното издигането на кандидатурата му на 14 октомври стана ясно, че излизането от тежката криза и отчитаните успехи в икономическото възстановяване на страната ще са основните аргументи, с които в предизборната кампания ще убеждава сънародниците си да му гласуват отново доверие начело на държавата В същото време продължаващите проблеми и рискове пред икономиката ще са основният коз в атаките на неговите опоненти.

Фискалните параметри - баланс и политики на развитие

Правителството на Кипър е с оптимистични разчети за 2018 г. и в средносрочната фискална рамка за перода 2018 - 2020 г. През 2017 г., третата поредна година на успешно възстановяване, брутният вътрешен продукт се очаква да нарастне с повече от 3.5% - при ударено дъно в дълбоката рецесия през най-критичната 2013 г. от минус 6.5%. Тази тенденция на растеж, при това с едни от най-високите темпове в ЕС, ще продължи, сочат прогнозите. През 2018 г. икономическият ръст ще стигне 3%, а през следващите 2019 г. и 2020 г. той ще се задържи на 2.7%. В проектобюджет 2018 е записано увеличение и на приходите, и на разходите с 3.4%, както и очакван фискален излишък от 1% от БВП. Според разчетите публичният дълг ще спадне до 97.9% от БВП през 2018 г., а две години по-късно, през 2020 г., ще е на ниво от 88.4% от БВП.

Спряна бе и поредицата от 22 последователни понижения на кредитния рейтинг, сега само една стъпка дели Кипър от инвестиционния клас, според дадената през септември оценка от международната агенция “Standard & Poor's”.

Държавният бюджет за 2018-а, както и през последните пет години, е балансиран, без да се въвеждат нови данъци и мерки, които натоварват домакинствата и бизнеса, първичният излишък се увеличава и всичко това позволява на правителството да увеличи разходите за развитие, за да стимулира пазара и икономическия растеж, обобщи финансовият министър на Кипър Харис Георгиадис, представяйки проекта за основния финансов закон на страната в започналото на 16 октомври негово обсъждане в парламента. Балансираното и преддпазливо управление на публичните разходи ще продължи, няма да има връщане към старите „безотговорни практики за тяхното безразсъдно харчене”, увери още той.