Кипър приема последния бюджет на „правителството на кризата”

Като едно от най-големите постижения на правителството, довели до постигането на реален устойчив икономически растеж, се смята данъчната политика. Предвидените за догодина по-високи постъпления в хазната и разходи от нея не се дължат на увеличаване на данъците, на нови разходи, подхранващи дълга или на прекомерно банково кредитиране, както беше в годините преди кризата, коментира Харис Георгиадис.

Финансовият министър отхвърли увеличаването на данъците като средство за намаляване на дефицита, подчертавайки, че в случая с Кипър „това, което ни позволи да премахнем дефицита и да функционираме с напълно балансиран бюджет, беше разумното ограничаване на публичните разходи”. Правителството възнамерява да намали още данъчното облагане, ако финансовите условия позволяват това, защото това е пътят, по който държавата може да подкрепи потенциала за развитие на производствените сектори на частната икономика, които са двигател на икономическия растеж, заяви той.

Стриктната фискална дисциплина, приетите от правителството действия за рационализиране на публичните разходи и за повишаване на ефективността на публичните приходи, както и за привличане на инвестиции чрез поредица от данъчни стимули, са в основата на възстановяването на доверието и престижа на Кипър след колапса от 2013 г., посочи президентът Никос Анстасиадис в публичния отчет за работата на правителството, който той направи при издигането на кандидатурата си за втори мандат. Сред мерките, довели до стабилизиране на банковия сектор и съживяване на икономиката, той изброи премахването на данъчното облагане на недвижимото имущество и намаляването наполовина на таксите за трансфер при сделки с него,
въвеждането на данъчни облекчения за всички нови инвестиции в кипърски бизнес, ускорената амортизация за промишлени сгради и хотели, данъчните стимули за иновативни и нововъзникващи предприятия.

Международната оценка - успехи и рискове

Въпреки, че Кипър успешно приключи изпълнението на спасителната програма и официално излезе от меморандума с тройката кредитори през март 2016 г., надзорът от международните институции продължава. Третият следпрограмен преглед на кипърската икономика от Европейската комисия и Европейската централна банка се проведе в края на септември, като обхвана и проекта на бюджета за 2018 г. Направените от тях заключения са най-положителните от 2013 г. насам, обяви правителството.

В официална позиция Тройката призна, че икономическият растеж в Кипър надхвърля очакванията, като улеснява и по-високия от очакваното фискален излишък за публичния сектор. В същото време тя призова малката страна да продължи фискалната дисциплина и да „използва фискалния излишък, за да ускори намаляването на все още високия държавен дълг и да увеличи публичните инвестиции в проекти за повишаване на производителността с цел подобряване на дългосрочния потенциал за растеж”.

Положителна оценка даде и мисията на МВФ, която специално подчерта постигнатия бюджетен баланс и направения преход от голям дефицит към малък излишък, а също така ликвидността на банките и увеличаването на банковите депозити. Фондът похвали кипърското правителство за „разумните макроикономически и финансови политики и напредъка на структурните реформи, които позволиха на страната да има достъп до капиталовите пазари при все по-благоприятни условия”.

В същото време международните институции предупреждават, че остават и рискове пред кипърските финанси и икономика.