Мъртва ли е инфлацията?

На теория инфлацията би трябвало да е висока от години, защото паричната политика е изключително хлабава, а безработицата спада, тъй като индустриалните нации се възстановиха от финансовата и икономическата криза. В САЩ брутният вътрешен продукт се очаква да нарасне през тази година с 2,2%, в еврозоната - с 2,1%, а за света като цяло Международният валутен фонд (МВФ) очаква икономическото производство да нарасне с 3,6%.

И така расте дискомфортът за това възходящо движение без инфлация, което не се харесва на всички, тъй като се отдалечава от всички учебници по икономика. Икономистите са озадачени за причините за тази изненадваща тенденция, която впрочем не е нова, а се наблюдава от средата на 80-те години на миналия век.

Роджър Бутъл, който основава частния институт за икономически анализи Capital Economics през 1999 г., отчита тенденцията още в самото ѝ начало. Преди десет години той обяви „края на инфлацията".

В едноименната си книга той обобщава по популярен начин това, което изглежда достоверно и днес: глобализацията е сложила край на инфлацията. Увеличаването на заплатите и цените стават все по-редки в една често брутална международна конкуренция. И други учени също гледат на възхода на развиващите се страни като на най-вероятното обяснение за изчезването на инфлацията.

Постоянната опасност, че повече работни места ще бъдат преместени в чужбина, спомага за поддържането на ниски заплати, докато притокът на евтини стоки от Азия и Източна Европа натиска надолу цените в развития свят.

Към това следва да добавим и използването на нови технологии - от компютри до интернет, което промени фундаментално икономиката през последните десетилетия и ще продължи да я революционизира. През 90-те години на миналия век повишаването на производителността облекчи натиска върху цените и направи възможни ниските лихвени проценти.

Днес е вероятно споделената икономика с многобройните си евтини предложения, като услугите на Uber, нощувките на Airbnb и търговските оферти на Amazon, да спомогнат за понижаващи се цени. А утре в тази роля ще са роботите и изкуственият интелект, които ще конкурират служителите и ще позволяват на компаниите да предлагат евтини продукти.

Онова, което за икономиката бе глобализацията през 90-те години и след това, може да бъде технологията в бъдеще: шок за икономиката, който натиска цените надолу.

Възможно е също така, централните банки сами са се погрижили днес едва ли никой да се страхува от инфлацията: със своята твърда антиинфлационна политика паричните власти се борят за доверието и репутацията си от 70-те години. По-късно те не разочароваха никого, защото инфлацията остана в допустими рамки. Сега едва ли някой очаква, че инфлацията може да бъде опасна. Това се отразява и на умерените изисквания за ръст на заплатите. В същото време мощта на синдикатите намалява, а често срещаните по-рано спирали на цени и заплати сега са по-малко вероятни.

По-очевидно обаче е, че инфлацията е преди всичко резултат от реални икономически феномени (глобализация, технологичен прогрес), за които централните банки имат само ограничено влияние. Това би разстроило тезата на носителя на Нобеловата награда Милтън Фридман, който е убеден, че инфлацията винаги е резултат от лошата парична политика.

"Инфлацията винаги и навсякъде е чисто монетарен феномен", гласи едно от най-известните му изказвания, направено още през 1970 г. Днес знаем, че дори и без хлабавата парична политика може да няма инфлация. А ако има инфлация, централната банка може да я ограничи. Но ако няма инфлация както днес, ситуацията е по-трудна.