Урок по дипломация от Ким Чен Ун към Доналд Тръмп

Той е побъркан луд диктатор, който не трябва да бъде допускан в близост до ядрения бутон. Разговорите за възпиране и сдържане за безсмислени. Тези стратегии могат да проработят, когато противникът е разумен играч. А кой може да каже това за севернокорееца Ким Чен Ун, пише редакторът на Financial Times Филип Стивънс.

Така се говори из Вашингтон. Малцина биха оспорили, че Ким управлява един от най-репресивните и нехуманни режими в света. По повечето показатели той вероятно е най-лошият – с милиони оставени да гладуват в името на ядрената мания и с брутално потискане на най-незначителния знак за неподчинение.

И въпреки всичко САЩ направиха грешка. Те сбъркаха тази безмилостност с психическа нестабилност. Ким Чен Ун знае какво прави. Както и тези около него.

Миналата есен делегация от севернокорейски представители се срещнаха със западни експерти по външната политика и отбраната при закрити врати в Швейцария. Това бе последната няколко тайни, а оттам и отричани, опити през последните години да се проучват перспективите за прекратяване на ядреното положение между Пхенян и международната общност.

Севернокорейците бяха неумолими. Ким Чен Ун ще сложи ядрена глава на междуконтинентална балистична ракета. Няма друг начин да се отклони американската „агресия“. Пхенян никога не би се преклонил на международни санкции – тема, по която дипломатите използваха същите думи към Русия и Китай като към САЩ. Тази последна среща приключи в задънена улица, макар и не преди западните представители да отбележат как поведението на събеседниците им противоречи на всички познати стереотипи. Това са умни хора.

За съжаление, Доналд Тръмп се чувства по-комфортно с нарисувани карикатури на противниците си. Американският президент избягва дипломацията, възползвайки се от залпове през Twitter. “Малкият човек с ракетите“ е неговото описание на севернокорейския лидер. „Копчето ми е по-голямо от твоето копче“ бе сравнението за ядрения арсенал на двете страни. Наскоро Тръмп нарече Ким Чен Ун „полудяло кученце“. Пхенян изригна със свои определения – американският президент е „изкуфяло старче“. Ако заглушим целия този бял шум обаче, виждаме как Ким Чен Ун надхитри противника си във всеки един случай.

Колкото по-силно крещи Тръмп, толкова по-правдоподобно става твърдението на Северна Корея, че ядрената ѝ програма е нужна политика в застраховка срещу американския план за промяна на режима. Дори преди Тръмп да влезе в Белия дом, САЩ – и светът – вече се плащаха за речта на бившия президент Джордж Буш за „оста на злото“.

Решението на севернокорейския деспот да изпрати делегация на високо равнище, и то с мажоретки, на Зимната олимпиада в Южна Корея до голяма степен бе обявено за победа. Но бе нещо повече от това. Това бе мастърклас по международна дипломация, което веднага направи САЩ да изгледат слаби и, купувайки си време, даде тласък на стремежа на Ким Чен Ун към ядрени ракети с далечен обсег.

Целта бе очевидна – да настрои Вашингтон и Сеул един срещу друг и да представи по-човешки облик на Северна Корея пред света. Изпращайки сестра си Ким Йо Чен заедно с церемониалния държавен глава Ким Йон Нам, севернокорейският лидер си гарантира обширно покритие в международните медии. Сестра му не каза нищо публично, но се усмихваше в правилните моменти – рязко контрастирайки на мрачното присъствие на американския вицепрезидент Майк Пенс.

Белият дом предложи открита цел. Пенс пристигна в Сеул, настоявайки, че Вашингтон ще започне преговори само ако Пхенян спре ядрената си програма. Тръгна си, казвайки, че САЩ ще седнат около масата за преговори без предварителни условия. До не толкова отдавна Тръмп обещаваше да изсипе „огън и ярост“ над Пхенян. Сега южнокорейският президент Мун Дже Ин се чуди дали да приеме покана за среща на високо равнище с Ким Чен Ун.

Сеул няма илюзии за характера на режима на север. Южнокорейците няма да бъдат заблудени от олимпийската игричка. Но освен това знаят, че Ким има капацитета, по думите на Тръмп, да изсипе огън и ярост върху Южна Корея.

Дипломацията на Пхенян, колкото и цинична да е тя, разми някои от разделителните линии. Докато двете страни разговарят, Тръмп е изправен преди регионален и международен натиск да не натиска копчето.

Северна Корея почти няма приятели сред съюзниците на САЩ, но Тръмп си пропиля шансовете и за най-малката международна подкрепа за военен удар.

Ким Чен Ум от своя страна иска признание на държава с ядрено оръжие, преди наистина да се реши на преговори. Няколко месеца, в които Южна Корея и Вашингтон ще са в противоречие, може да му дадат времето, от което се нуждае.

Тръмп въпреки всичко може да започне превантивна атака, а Ким да преиграе ръката си. Но няма добри военни опции. Експерти с достъп до плановете на Пентагона казват, че единственият начин да се избегне ответен удар на Северна Корея срещу Южна е САЩ да нанесат първи огромен ядрен удар. Това е немислимо, не просто опасно.

Няма добър край на тази история. Китай не желае да рискува срива на режима чрез санкции. Затова шансовете са Пхенян да направи ракетата си с всички рискове, които съпровождат допълнително разпространение. САЩ ще останат с възпиране и сдържане. Фактът, че Ким Чен Ун не е луд, би било най-малката утеха.